Полуобразовани и полуморални: проклятието на България
Може ли Кирил Петков да каже на Бойко Борисов: Ще оставим твоите да крадат, но по малко? Това би било полуморално. А това „полу“ е проклятие, което тормози България от десетилетия.
Няма такива явления като „полуобразован„, „полуморален“ или „малко корумпиран„. Или си, или не си. Дали си образован, морален или некорумпиран – това опира до цялостната структура на духа ти. Както бременността опира до структурното състояние на тялото към дадения момент; няма „малко бременни„. Или си, или не си.
Да си образован например означава да вярваш само на известия, които можеш да провериш и съпоставиш, ползвайки авторитетни и легитимни източници. А след това да положиш съответните известия в онзи цялостен контекст на ориентиране в битието, който може да бъде постигнат само с дългогодишни усилия, полагани в структурирана образователна среда.
Полуобразованите хора се хващат за първото попаднало им (и непроверено по надлежния ред) известие и веднага вадят тържествени заключения за света, вселената и всичко останало.
Слави Трифонов, например, чел „статия в интернет„… Стоп. Къде? Легитимен ли е източникът? Ползван ли е втори такъв? Какъв е контекстът?
Да продължим. Чел човекът и видял, че угандийците щели да принтират човешки тъкани в космоса. Следва изводът: колко ние тук сме изостанали, колко са напред в Уганда и как самият Трифонов е бил прав да иска да праща македонец в космоса. Пък всички му се били подигравали, ама угандийците…
Проверка на фактите
Проверката на това известие, за надлежно трениран в образователни структури ум, отнема около три минути. И се оказва следното. През ноември миналата година угандийците споделят публично мераците си за принтиране на човешки тъкани из космоса. Сериозните медии не обръщат внимание – малко ли чудесии си измислят малките държави, за да правят впечатление… В края на декември – месец по-късно – Уганда наистина качва спътник в космоса, който да се занимава с… навигация и метеорология. Не го изстрелват, разбира се, самите угандийци. Твърдят, че е изработен от двама от тях плюс консултанти от Япония. За човешки тъкани не иде реч.
А сега Трифонов ни дава угандийците за пример. Защо, пита се, преди три години не ни даваше за пример българската частна компания (все пак в Уганда с космоса се занимава държавата) „Булсатком„, която още тогава качи свой собствен спътник в космоса? Не ни прехвърля към този случай, тъй като не е чувал за него. А не е чувал, защото образователната структура на неговото съзнание е това, което виждаме и чуваме от него.
Полуобразованите хора клонят към популизма, тъй като с онези две-три неща, които са узнали, те впечатляват откровено необразованите населения, които знаят, че нищо не знаят. Това не само обяснява възникването на партия ИТН, но и предлага евентуален отговор на въпроса, защо толкова висшисти гласуваха за руско-популистката политическа формация на човека с прякора на дребна руска монета. Това са класически полуобразовани хора, които се впечатляват от две-три прости идеи („Руснаци – юнаци! Европейци – гейове! Да бъдем като и с руснаците!„) и смятат, че тяхното приложение в живота ще им реши всички проблеми. Подобно беше положението с рецептата на Волен Сидеров: „Турците – в Турция, циганите – на Сатурн„. Докато из страната бродят полуобразовани индивиди с тапии за висше, такива политически програми ще се раждат на всеки 5-6 години.
С темата „малко корумпиран“ се сблъсках тези дни, слушайки радио. Непознат анализатор твърдеше, че компромисът между ГЕРБ и ПП-ДБ трябва да включва това ПП-ДБ да се примирят да продължава да има „малка корупция„, свързана с ГЕРБ.
Веднага възниква въпросът: колко малка е „малката корупция„? Да откраднеш сто лева публични средства? Хиляда? Сто хиляди? Милион?
Помня началото на корупционната епидемия. Пред две десетилетия зам.-министри бяха доволни да откраднат 5000 лева. След година-две започнаха да броят от 10 000 нагоре. В края на първото десетилетие на 21-ви век се радваха като деца на откраднат милион, а един шеф на агенция лично ми се похвали (в тоналност „ти си чети дебелите книги, а ние ще въртим едни кинти„), че вече отмъкнал 10 милиона. В края на режима на Борисов, когато всички котви бяха откъснати, хората отмъкваха стотици милиони в сакове. Ако „ерата Борисов“ беше продължила още само година-две, днес щяха да броят милиарди, а икономиката щеше да е подобна на тази на Молдова.
Не е хубаво да се краде, ама по малко може?
„Малка“ корупция? Корумпираните никога не стигат до положението „достатъчно, спирам“. Алчността няма таван, защото бързо се превръща в начин на живот – единственият мислим за съответния корупционер. Алчността спира да набъбва само тогава, когато се натъкне на непреодолимо противодействие. Затова не е възможно Кирил Петков, например, да съобщи на Бойко Борисов нещо като: „Добре, ще оставим твоите да крадат, ама – по малко„. Пак възниква въпросът: По колко малко? По пет хиляди? По милион?
Но подобно обсъждане е принципно невъзможно, тъй като би попаднало в категорията „полуморално„. Как би звучало това обсъждане, положено в тази плоскост? „Не е хубаво да се краде, ама ако е по малко – може“? Влезне ли човек в това тресавище, неминуемо ще завърши с тезата на руските пропагандатори: „Не е добре да се убива, но ако става дума за украинци – може„.
Изобщо, да си полунещо не е добре. Или си едно нещо, или си друго нещо. Добре е да съвпадаш със себе си, инак правиш големи беди и си все по-нещастен след всяка беля. Това „полу“ е проклятие, което тормози страната ни от десетилетията, през които управляваха точно такива полуиндивиди, нахлупили каскети, но бърборещи за „диалектическите противоречия“ в космоса, тогава все още ненаселен от угандийци и македонци.