Отминава ли времето на национал-популистите в България
Причините за упадъка на популистките формации в България са по-дълбоки от нарцисизма на техните лидери: тъй нареченият национал-патриотизъм няма позитивна програма, а е спектър от разнообразни форми на протестен вот.
Само на мен ли ми се струва, че национал-популистката вълна попремина? Ще кажете, че приемам желанията си за реалност, но все пак огледайте се. Къде са баниците, които месеха лидерки, потурите на политици, въртящи чевермета? Засега не се задава някаква глобална лудост от типа на Истанбулската конвенция, която нашите опълченци да спрат с телата си, а да се играе втори път въстанието срещу ковид ваксини и маски май ще дойде малко пародия. Културната война около „Македонияяяя“ също позаглъхна и призивите на ВМРО за подновяване на абсурдното вето не привличат клиенти. Оказа се, че историците ще работят бавно и славно по темите, ние ще се мъчим да преодолеем омразите, които породихме в региона, а цялата работа слабо касае живота на отделния българин.
Много патриотични „сергии“
От друга страна поне половината от регистрираните за изборите партии се определят като национал-консервативни, защитават ограбения народ, обещават реванш над системата, възход, българско Рисорджименто, пряка демокрация и (това специално ме впечатли!) се борят за истината, от която ни лишава политическата класа. Нюансите на дясното се преливат от проевропейския популизъм на КОД (Консервативно обединение на десницата) до фашизоидния антиевропеизъм на БНС (Български национален съюз). За националисти се обявяват, колкото и странно да звучи това от логическа гледна точка, дори партии като „Русофили за възраждане на отечеството“. Вероятно ще вникнем в този парадокс като си припомним, че един от техните председатели дойде от международната славянска община „Перун„, а преди години безсмъртният Йоло Денев създаде дясното движение Тангра-Танакра. И така виждаме как в небето славянското ляво божество се сражава с дясното прабългарско.
От години се наблюдава един национал-консерватизъм на пенсионираните военни, които някои презрително наричат „зелените чорапи“. Понякога той се люшка към младостта на тези хора, прекарана в редиците на славния Варшавски договор; понякога просто им се иска да командват „мирно – равнис!“ на обществото. Но и тази идеология съдържа логическо противоречие. Каква традиция да пази армията, която е по определение една модерна институция? Да облечем войниците с цървули и ямурлуци, наместо бойни учения да вием хора и ръченици? Особено нелепа става русофилията на подобни образувания в момента, в който откъм Кремъл към нас насочват ядрени ракети, а някои зелени чорапи заявяват, че са готови предварващо да размахат бялото знаме.
Различни форми на протестен вот
Не ми се струва, че множенето на патриотичните сергии ще им донесе успех, както не носи успех на продавачите, когато всички да изкарват една и съща стока. Дали заради злощастния опит на Обединени патриоти, които понесоха негативите на борисовото управление, днес всичките тези формации бягат една от друга като от огън. Не се събраха ИТН и ВМРО дори и под прикритието на димката Македония; „Възраждане“ си правят сами социологически сондажи и им вярват, че са първи; г-н Цветанов пък честно и почтено се отказа да участва в изборите. Основната причина за този разпад, според мен, не е само в нарцисизъма на лидерите, а в нещо много по-дълбоко: така нареченият национал-патриотизъм няма позитивна програма, той е спектър от разнообразни форми на протестен вот.
Така ще разберем защо под патриотичната шапка намираме съвсем противоположни политически заявки. Обществото ни е модерно, но ние не сме доволни от живота си, защото модерността ни е обещала повече – значи, хайде назад към традицията. Живеем в условията на либерална демокрация, но не се чувстваме добре – значи хайде да върнем Живковата България, ако не и направо режима на Борис III. По този начин ще разберем съчетанието на консервативни заявки с революционни призиви: лайтмотивът е „не, та не!„
Вземете току-що регистрираната за изборите коалиция „Български дух и традиции“. В програмата на партия „Нация“, която е в състава ѝ, наред с излизането от ЕС и НАТО, четем: Забрана за въвеждане на 5G технология, химическа кастрация за педофили и изнасилвачи, гарантиране на правото за притежаване на оръжие. Последното може и да го е имало в някои епохи, но какво общо имат 5G технологиите и химическата кастрация с българския дух и традиция, не мога да си представя. Просто става дума за мощна трансгресия – отхвърлят се всичките норми, с които живеем. Впрочем защо не са заедно с „Възраждане“, които също се борят против ковид-ваксините, не става ясно. Дали пък г-н Костадинов не си е купил телефон с 5G покритие?
Три формации, според социолозите, имат шанс да попаднат в следващия парламент: всички те представят своя протестен (т. е. деструктивен) вот като прагматичен. „Възраждане“ продава именно така своята проруска позиция – ами ще правим каквото ни изнася, няма да слушаме Брюксел и Вашингтон. Много хора разбират колко абсурдно е това да се отказваш от могъщи съюзници и да се впускаш в глобалната патаклама, когато си малка и бедна страна. Други обаче виждат в тази партия най-последователното „не“ и посредством вота си за нея смятат да си отмъстят на партиите, на живота си, на държавата си. Най-протестното очевидно е да застанеш оттатък, на страната на врага.
Много от избирателите на ИТН се преляха към „Възраждане“, разочаровани от фейсбук божеството, което така и не ги удостои с един концерт и да ги просълзи с „Облаче ле, бяло“. Думата, която там идеолозите използват, е „практично„. Как ще постъпят с газа? Ами практично. Т.е. няма да ви кажем, вие слушайте песента.
Националисти се правят на прагматици
Накрая партията на г-н Янев „Български възход“ доведе енигматиката на националния егоизъм до съвършенство. Как ще постъпи в тази ситуация? Няма да ни каже преди да го изберем. Ще провери параметрите, ще назначи експерти, ще следва българския интерес. Предишните управляващи са ужасни, но ако го налага интересът – ще се събере с тях. С „Газпром“ са допуснати фатални грешки, но какво точно ще направи генерал Янев, ще зависи от обстоятелствата, въпросът е да бъде някак на терсене. За това пък човекът роди оригинална глупост за това, че църквата, синдикатите и БАН ще отговарят за репутацията на депутатите. Абе да можеше и той да изпее едно „Облаче ле, бяло“ щеше да е перфектно.
Вижте колко е абсурдно: националистите, традиционни идеолози и войнолюбци от последните два века, позират като прагматици. Посланието: само да не е така както е, само да бъдем ние начело.