Нидерландия: защо толкова много хора омаловажават Холокоста
Футболни фенове, крещящи антиеврейски лозунги, враждебност, нападения: антисемитизмът се разраства в Нидерландия. Особено по-младите нидерландци са склонни да омаловажават Холокоста. На какво се дължи това, пита АРД.
Днес къщата на Ане Франк на Принсенграхт 263 в Амстердам е поклонническо място, на което всеки ден се стичат хиляди хора от целия свят. Тук еврейското момиче, превърнало се в символ на тихата съпротива срещу нацистките гонения, се криело, заедно със семейството си, между 1942 и 1944 година. В дома си тя пише и своя прочут дневник.
И макар един от всеки трима нидерландци да е посещавал въпросната къща, днес 12% от жителите на страната казват, че се съмняват в официалната историография, посочва германската обществено-правна медия. По-плашещото обаче е, че почти една четвърт от хората под 40 години поставят под съмнение Холокоста, показва проучване на Конференцията за еврейските материални претенции срещу Германия. Това са най-високите нива, които някога са били регистрирани в Нидерландия, подчертава АРД.
Националният пълномощник по въпросите на антисемитизма Едо Вердонер донякъде има обяснение за това, което се случва. Според него то се дължи включително и на социалните медии. Хората все повече пребивават в балони. Представят им се алтернативни реалности. Освен това обществото става все по-поляризирано, а нацистката епоха остава все повече и повече в миналото. „Всичко това води до постепенното избледняване на нашите обществени ценности„, казва Вердонер. Резултатът от всичко това е, че населението е станало по-възприемчиво към конспиративните теории.
И макар методологията на проучването да е критикувана, резултатите от него не се оспорват. Впрочем те съвпадат и с констатациите на правителството в Хага – нещо, което е драматично за самовъзприятието на страната, коментира АРД. Дълго време Нидерландия се смяташе за особено образцов пример за справянето с тежките въпроси от миналото. Темата за Холокоста е задължителна в училищата на страната. Изглежда обаче, че – въпреки това – тя достига до все по-малко млади хора.
Плашещите изводи са валидни не само за Нидерландия, но и за Европа, свидетелства изследването на Конференцията за еврейските материални претенции срещу Германия. Особено по-младите поколения поставят под съмнение Холокоста и в други страни. Резултатът от всичко това е, че антисемитските модели на мислене отново се разпространяват. Нещо, което се потвърждава и от Агенцията на ЕС за основните права, която редовно анкетира 16 000 евреи в цяла Европа. Резултатите са плашещи.
„Съвременна Европа губи смисъла си“
В проучването 90% от анкетираните евреи са заявили, че се притесняват от разрастващия се антисемитизъм, пише по-нататък АРД. Около една трета са признали, че самите те са били обект на дискриминация. Тези тенденции се влошават от години, посочват от европейската агенция. Особено шокиращо за директора ѝ Майкъл О’Флеърти е, че 38% обмислят да емигрират, най-вече в Израел или САЩ.
Майкъл О’Флеърти подчертава, че ако Европа прогони еврейското си население, това би било много повече от културна загуба. „Тогава съвременна Европа губи смисъла си“, смята той. В крайна сметка европейският проект е изграден върху опита от Холокоста, посочва още той.
Какво може да се направи за всичко това? Агенцията на ЕС за основните права препоръчва нов подход към преподаването на история. Почти не са останали оцелели, които да разказват за преживяното в лагерите. Затова трябва да се намерят нови начини историята да се предаде и усети като лична и осезаема.
Как може историята да стане по-лична?
Нидерландският пълномощник за антисемитизма Едо Вердонер препоръчва стратегия в три стъпки. Първата е еврейският живот да стане по-видим. Това включва например по-доброто информиране за обичаите на евреите. Така някои страхове биха намалели. Втората стъпка е необходимостта да бъдат предприети решителни мерки срещу антисемитизма, по футболните стадиони например. И на трето място – да бъдат осигурени нови материали за преподаване в училище. Те могат да бъдат в цифрови формати, но да предлагат на учениците и директна близост до събитията от онзи ужасен исторически период.
Вердонер предлага училищата да използват бази данни, за да открият мемориалните места, които са близо до тях. Личният момент на осъзнаване и емпатия е много важен. „Така хората ще могат да разберат – всичко това се е случило и в моя град, и в моето село.“ Това помага за разбирането и представлява ефективен подход срещу конспиративните теории.
В къщата на Ане Франк също експериментират с нови методи на преподаване, а дневникът ѝ вече е достъпен в Инстаграм, посочва АРД. От къщата-музей обаче уверяват, че е най-добре хората да посетят лично това място. Когато училищните класове изкачат стълбите на сградата отзад и пристъпят през скритата врата в скривалището, където са се решавали осем еврейски съдби, много посетители си тръгват с много по-различна представа за историята, подчертават те.