Костадинов и „мъртвите души“: пошлостта у нас процъфтява
България е на последно място по медийна грамотност в Европа. Затова не е изненада, че кремълската пропаганда бележи успехи, а лупингите на говорещите ѝ глави често предизвикват повече аплодисменти, отколкото освирквания.
С регистрацията на търговската марка „Костя Копейкин“ и „литературния анализ„, който направи на едноименния Гоголов герой, Костадин Костадинов стана за смях. Съмнявам се обаче, че поредната нелепа история, в която лидерът на „Възраждане“ се забърка, сериозно ще му навреди.
Интелектуална собственост или интелектуална немощ?
Всеки студент по право още в първи курс ще ви каже, че регистрацията на прякора „Копейкин„, с който е известен Костадинов, като търговска марка по никакъв начин няма да спре употребата на прозвището от тези, които виждат в него изпълнител на поръчки на Кремъл за дребни пари.
Ако целта на инициативата със „запазената марка“ пък е била да се демонстрира „политическа свежест“ и добро самочувствие – тя също не бе постигната. Вижда се, че този прякор дразни господин Костадинов. Неслучайно, лидерът на „Възраждане“ по правило бърза да опровергае тези, които наричат партията му „прокремълска„. Вместо като „кремълски человек“ Костадинов публично се величае като „български патриот“ и „родолюбец„.
На тази основа явно стъпва и другата потресаваща идея на „Възраждане“ – за учредяване на фондация „Костя Копейкин“. Тя между другото щяла да връчва „ежегоден приз за продажна журналистика „Иванчо Хаджипенчович“, наречен на името на видния национален предател, осъдил Левски на смърт през 1873 г.“, както написа Костадинов във Фейсбук.
Четене с разбиране
Пример, че „Възраждане“ е прокремълска партия, обаче е позицията ѝ срещу санкциите, наложени на Москва заради инвазията в Украйна. За същото красноречиво говори и готовността на партията да покани руската посланичка Митрофанова на първото заседание на новия парламент.
За да покаже, че не се притеснява от прозвището си, лидерът на „Възраждане“ отиде още по-далеч. Той реши да хване в крачка своите опоненти, демонстрирайки чрез „задълбочен“ анализ, че сравнението му с „капитан Копейкин“ – героя на Гогол от „Мъртви дущи“ – всъщност е комплимент. „Костя Копейкин“ на Гогол е „положителен герой„, той е „руският Робин Худ„, смята Костадинов.
И когато някои видяха в „разсъжденията“ на Костадинов върху „Мъртви души“ неволно признание за функционална неграмотност, настъпи кулминацията. Вместо да се засрами, Костадинов опита да замаже, обяснявайки подробно в профила си във Фейсбук как нарочно допуснал грешки в „прочита“ си на „Мъртви души“, за да провокира „публично унизената жълтопаветна общност„.
След този епизод мнозина биха сметнали с право, че гoсподин Костадинов се е прострелял в крака и е уронил „репутацията“ си. Последствия надали ще има.
„Мъртвите души“ в България
В България родните чичиковци (по „Мъртви души“ на Гогол) не търгуват с починали крепостни селяни. Макар много населени места, особено по-малките, фактически да са владения на феодали, които повече от 30 години след демократичните промени колят и бесят както намерят за добре. Не става дума и за „мъртвите души“ в избирателните списъци.
Коренът на злото е пошлостта, която процъфтява у нас, също както в Русия, описана от Гогол преди повече от век и половина. Пошлостта има много лица, ала сред най-доверените ѝ лейтенанти са именно лъжепатриотите, омайващи лесните за манипулиране избиратели. Те взаимно се подхранват.
Лъжепатриотите, тези търговци на пошлост, закономерно завладяват нови пазарни ниши. От всички страни в ЕС у нас фалшивите новини и дезинформацията имат най-силен негативен ефект – това показва новият индекс на медийната грамотност за 2022 (според който България е на последно място в ЕС – б.р.). Причините са в ниското качество на образованието, ограничената свобода на медиите и ниското междуличностно доверие.
На този фон не е изненада, че кремълската пропаганда бележи успехи, а трагикомичните лупинги на нейните „говорещи глави“ често предизвикват повече аплодисменти, отколкото освирквания.