Моделът Доган-Пеевски: Заложници сме всички и самото ДПС
Разривът в отношенията между Доган и Пеевски сам по себе си не е достатъчен, за да считаме, че моделът ДПС – с феодализацията на смесените региони, деребейщината и зависимостите – е счупен.
Какво се случва в ДПС и как ще отрази разривът между Доган и Пеевски на политическите процеси в ДПС и в българската политика – разговор с Беркай Чокджан, който е роден и израснал във Варна, а сега прави бакалавър по Международна бизнес администрация в Нидерландия. С него разговаря Еми Барух.
ДВ: След два месеца на тежък конфликт в ДПС вчера се стигна до решение на Централното оперативно бюро да изключи от партията Делян Пеевски и още осем близки до него членове на ръководството. Какъв е според Вас социалният ефект от разцеплението на ДПС?
Беркай Чокджан: Като партия с порочен генезис, обвита в мистериозност, почти винаги демонстрирала показно единодушие, където различното мнение се притъпява вътрешнопартийно, а и нерядко се наказва, ДПС винаги е пораждала любопитство и спекулации относно начина си на функциониране. И макар и през годините в различни моменти да е имало разногласия и отцепници, които да са алармирали за проблемите в Движението, за пръв път наблюдаваме толкова широка гласност и тежки взаимни обвинения от двете страни. Ако върнем хронологията назад в началните стадии на конфликта, малко след като рейдът на Пеевски беше започнал, ще си припомним как започна публичната съпротива от страна на симпатизиращите на Доган – чрез публикуване на декларации от името на активисти на местните организации във Фейсбук. Една от причините, способствали привличането на толкова значимо обществено внимание, е именно дигиталната революция и развитието на социалните мрежи. Впоследствие нарасналият обществен интерес и възможността за произвеждане на сензации привлякоха вниманието на всички медии, а това накара Доган и Пеевски да пренесат сблъсъка си в студиата на казионните медии, изпращайки свои проксита, които да отправят посланията на съответния лагер в национален ефир. Цялата тази публичност и мащабност на конфликта доведоха дотам, че всичко онова, което през годините е носило наименованието „модела (Пеевски-ДПС-Доган) – тоест феодализацията на смесените региони, деребейщината и зависимостите – беше официализирано от двата воюващи фронта и съответно използвано срещу опонента. От една страна видяхме наказателни акции срещу хората, обявили подкрепа за Доган, състоящи се в институционален натиск и медиен линч – нещо, което сме виждали през годините да бъде извършвано многократно срещу хора, дръзвали да бъдат по-критични спрямо ДПС и неговите по-изявени фигури, а също и спрямо Борисов, особено по време на третия му мандат. От ответната страна видяхме признанието за влиянието на Пеевски в медиите и службите и причинения дискомфорт, когато моделът на „феномена“, който работеше безотказно в тяхна полза, се обърна срещу тях самите. Пренасянето на конфликта в ДПС на медийната арена, в комбинация с отсъствието на силна централна власт, създаде благоприятна среда за отприщването на една вълна на продължително изговаряне на тези процеси и ангажиране на обществения дневен ред с тях. Нарушаването на мълчанието и по-свободното медийно говорене по адрес на висшестоящи политици и предполагаеми техни злоупотреби е положителна тенденция към подобряване на медийната среда. Имайки предвид тайминга и начина на упражняване на институционален натиск над партийците, несъгласни с едната от двете страни, се създават предпоставки за осъзнаването от по-широки обществени кръгове на необходимостта от реформи в институциите, които да гарантират тяхното независимо и надпартийно функциониране.
ДВ: Как се интерпретира случващото се в Движението сред хората, които наблюдават тези процеси извън България?
Беркай Чокджан: Като партия, която е утвърдена сила в Европейския парламент и има специфичен профил на електоралния си сегмент, процесите в ДПС предизвикват международно внимание и безпокойство. Европейските либерали изразиха своите притеснения относно лидерството на Пеевски, след като изведнъж се сетиха, че е санкциониран по глобалния закон Магнитски за корупция, и заявиха, че е възможно Движението да бъде изключено от Алианса. Там развръзката тепърва предстои. А от гледна точка на изселническите организации в Турция – Делян Пеевски е недолюбван и това се видя по реакциите им преди националната конференция, на която той беше избран за председател на ДПС. Въпреки тогавашното си неодобрително изявление, изказващо тревога, една от тях призова за подкрепа на ДПС на изборите на 9 юни. След разразяването на конфликта съпредседателят Джевдет Чакъров се срещна преди около месец с нейното ръководство. Тези знаци можем да четем като подкрепа за лагера на Доган, макар и не категорична и единодушна. Другата по-значима изселническа организация от години е скептична относно неговата фигура и председателят ѝ заема силни анти-Доган и анти-ДПС позиции, като дори е показвал, че е готов да си партнира с други партии в името на разграждането на монопола над избирателите от турския етнос. Важно е да се уточни, че ключовото при избора на изселниците е не толкова личността на лидера, колкото марката ДПС, „тяхната“ партия, която се предполага, че знае и се интересува от проблемите им и би била склонна и способна да произведе работещо за тях решение. За тях важното е да има стабилност и предвидливост и да знаят към кого могат да се обърнат в случай на нужда. Това е следствие от дългогодишната липса на достатъчна загриженост от страна на останалите партии спрямо тези хора и невъзможността за излъчване и интегриране на техни автентични представители в редиците им. С настъпилото разделение в ДПС се отваря историческа възможност тази грешка да бъде поправена, но изглежда сякаш към момента сред останалите сили доминира желанието за политическо самосъхранение и минимизиране на загубите, пред налагането на визионерски подход към този тип избиратели.
Турската държава, от своя страна, не заема ясна и официална позиция към момента и изчаква каква ще бъде развръзката в конфликта. Тя ще продължи сътрудничеството си с този, който привлече турските етнически избиратели и най-вече тези с двойно гражданство, заради тяхното стратегическо значение по време на избори не само у нас, но и в южната ни съседка.
ДВ:Това, което се случи с турското население в България преди 1989 година е същинският импулс за демократични промени в страната. Смятате ли, че счупването на досегашния модел на ДПС може да изиграе някаква подобна роля в момента?
Беркай Чокджан: Като ядро на процесите на съпротива срещу комунистическите репресии, турският етнос е естествена част от общността на свободолюбивите граждани с демократични възгледи у нас, която беше целенасочено отделена и капсулирана от задкулисните архитекти на прехода. Това започна на крилете на високия емоционален заряд и очакването за възмездие в зората на демокрацията и беше комбинирано с умело управление на страховете и психологическите травми на хората, а впоследствие, когато институционалните механизми на централната и местната власт позволиха, се изроди в един феодален модел на икономически зависимости. Разривът в отношенията между Доган и Пеевски е предпоставка за създаване на подобно очакване за рухване на модела, но само по себе си не е достатъчно, за да считаме, че моделът е счупен, тъй като лицата, които го олицетворяват, все още са на терена на активната политика, макар и в различни лагери и при променен баланс на силите. Имайки предвид обаче и цялостната обстановка в страната, се забелязва съвкупност от критично стечение на обстоятелствата, която има напълно реалистичен потенциал да доведе до промяна на статуквото.
Важно е и ние като общество да покажем, че сме узрели за такава промяна и да направим опит за цялостна и пълноценна интеграция на това откъснато парче месо от нашето общество. Досегашният посткомунистически модел на страх, разделение и омраза може да бъде счупен само чрез отварянето на различните етнически групи едни към други (не само българи и турци, но и всички останали, влизащи в етническия състав на страната), общуването между тях, опознаването на тяхната култура, бит и исторически премеждия, проява на емпатия и опит за вникване и разбиране на техните проблеми и страсти. С други думи, както са казали хора по-мъдри от нас, „Опознай някого, за да го обикнеш!“. Обичта и разбирателството са най-силните антидоти за противодействие на разделението, страха и омразата. За да се обикнем обаче, първо трябва да се опознаем и да преодолеем предразсъдъците си.
ДВ: Предстоят избори. Какво очаквате да се случи в районите с преобладаващо мюсюлманско население? Трусовете около темата кой да е министър на вътрешните работи са свързани именно с хипотезата за търсено надмощие в тези райони.
Беркай Чокджан: Към момента изглежда сякаш избирателите на ДПС по-скоро биха били лоялни на Доган, но не бива да се подценява и ролята на бранда ДПС, защото вече е изграден в съзнанието им като „тяхната“ партия. Местните структури, като част от партийния апарат, която е най-близка до хората и техните ежедневни страсти, са ключов способ за оказване на влияние над избирателите, а силите там изглеждат изравнени. Именно заради това борбата за установяване на административен контрол над Движението ще продължи до последно. Другата основна причина е възможността тя да бъде използвана като преторианска гвардия при необходимост. Към момента дори самите хора в ДПС не знаят как ще се явяват на избори. Има слухове, че се мисли за варианти за добавяне на нова конструкция при името, но запазване на логото и абревиатурата ДПС. Имайки предвид очакващата се още по-ниска избирателна активност, която все повече увеличава значението на контролирания вот, възможността за оказване на натиск върху избирателите и благосклонното затваряне на очи от МВР е съществен фактор, който да определи победителя в смесените райони. Без значение дали министърът на вътрешните работи се казва Иван, Драган или Калин, при министър-председател Главчев, който доказа с назначенията и уволненията си в областните управи, че обслужва интересите на Пеевски, МВР ще бъде инструмент за постигане на политически цели.
С Беркай Чокджан разговаря Еми Барух.