Мирослава Тодорова: Как тече незаконното влияние над съда?
Време е да се проследят артериите на влияние върху съдебната власт в България. Действията за оказване на натиск стават все по-груби и вулгарни, което позволява по-лесното им разкодиране, казва съдия Мирослава Тодорова.
Мирослава Тодорова е съдия от 1997 година. 15 години по-късно, докато е председател на Съюза на съдиите в България, започват показни репресии срещу нея от страна на ВСС, тъй като тя е един от най-разпознаваемите критици срещу политическата намеса и зависимостите в съдебната система. Целта е сплашване на съдийската колегия и демонстриране на сила. Уволнението ѝ предизвика възмущението на съдийската общност, неправителствения сектор и международните организации. А Фейсбук профилите на стотици хора се появиха с надписа “Аз съм Мирослава”.
Мирослава Тодорова осъди България в Страсбург. В решението на ЕСПЧ се казва, че дисциплинарното производство и наложените санкции представляват нарушение на правото на съдия Тодорова на свободно изразяване. Основната им цел не е била законоустановената, а отмъщение, защото са били насочени към нейното наказание и сплашване поради критичните ѝ позиции срещу Висшия съдебен съвет и изпълнителната власт. По времето на бившия министър на вътрешните работи Цветан Цветанов съдия Мирослава Тодорова заведе дело срещу него, което приключи по давност, тъй като Цветанов се възползва от имунитета си на народен представител.
– Свидетели сме на поредните проява на безпринципност и двоен стандарт в българския правен мир: показно убийство на един от брокерите в съдебната система, брутални заплахи срещу съдии, неадекватни реакции на прокуратурата… Преди дни написахте, че е започнала промяната на модела на управление на съда и прокуратурата и че процесът е необратим. Какво Ви кара да мислите така?
Процесът е необратим, защото бяха приети изменения в Конституцията в две съществени направления – укрепване независимостта на съда чрез структурната реформа на Висшия съдебен съвет и реформа на прокуратурата, гарантираща нейната отчетност пред обществото. Оттук нататък приемането на измененията на Закона на съдебната власт, които да осигурят приложението на измененията на Конституцията, също са неизбежни. Същевременно – в светлината на последните събития – не можем да омаловажим и актовете на съпротива на съдиите, които в някои случаи, като този на съдия Цариградска, са със силата на взрив. Сега е важно със законни средства, каквито съществуват, да бъдат елиминирани предпоставките за наказателна неприкосновеност и медийна подкрепа на „брокери” от типа на т. нар. Нотариус и поръчителите, които се опитват да упражняват политически и олигархични зависимости в съдебната власт. От първостепенна важност е, че гражданското общество не е безразлично и че заедно трябва да направим така, че публичната власт да се упражнява от легитимните ѝ носители, да няма сенчеста власт, която е извън системата на демократичен контрол.
– Има ли тенденция да се омаловажава фигурата на т.нар. „Нотариус“?
Малко знаем за „Нотариуса” и за опитите му да се превръща в брокер на влияние по дела. Без достатъчно информация не можем да преценим какъв точно е бил мащабът му. Големият въпрос е дали от такива измамници се е възползвала властта. Да вземем примера с телефонните измами – в голяма част от случаите извършителите звънят на хората и им казват, че имат достъп до полицията и прокуратурата и могат да им решат някакъв личен проблем срещу пари. Но те лъжат, за да присвоят парите, които не стигат до заявените адресати. Това, което трябва да се разбере, е дали задкулисната власт се е възползвала от такъв род измамници, като им е оставяла безнаказано поле за действие в техен собствен престъпен интерес, като в замяна е получавала възможности за влияние в полицията, прокуратурата и в съда. Например – чрез създаване на компромати срещу прокурори, съдии и други публични фигури, чрез корумпиране или насаждане на страх в полицаи, прокурори и съдии за постигане на определени резултати от разследвания, досъдебни и съдебни производства и дела. Чуваме публични говорители да съобщават, че „Нотариусът” е бил треторазряден измамник, но не може да се правим, че не забелязваме, че действията му са били съпроводени от очерняща кампания срещу съдия Цариградска. И това е факт, който трябва да бъда анализиран в контекста на останалите факти.
– Съдийската колегия към ВСС създаде временна комисия, която да разследва факти и обстоятелства за участието на съдии в дейността на групата около Мартин Божанов – Нотариуса. Беше създадена временна парламентарна комисия. Юристи твърдят, че тези комисии са безпомощни, че не могат да извършват разследване по същество.
Разбира се, че не се безпомощни. Не можем да очакваме изначално, че тези комисии няма да се справят. Те могат да анализират публичнодостъпните данни. Това е един от индикаторите за това откъде би могло да започне изследването на обстоятелствата. Могат да призоват и.ф. Главен прокурор да им предостави цялата информация, която е свързана с извънпроцесуалните отношения между магистрати и споменатите кръгове, в които може да има и политици. Не се изисква кой знае каква изобретателност, за да се следват логичните стъпки по този път. Може да се види развитието на всяко дело с участието на т. нар. кръг на „Нотариуса“, на делата, станали известни по случая „Осемте джуджета“, кариерното развитие на прокурорите и съдиите. Всяко непонятно отклонение от обичайното и законосъобразното развитие на делото също е индикатор при изграждане на цялостната картина на събитията. Ще се налага парламентарната комисия не само да провежда публични изслушвания, а и закрити заседания, за да не се поставят хора в опасност. Ако е вярно, че в публичните власти е навлязла организираната престъпност, средствата за разобличение трябва да са много внимателни и с отговорност за всеки човек, източник на информация. И двете комисии – освен че трябва да работят обхватно, трябва да работят и бързо, защото залогът – доверието в правоохранителните и правосъдните органи, е огромен. Вярно е, че тези комисии няма да напишат обвинителни актове, но могат да дадат една ясна картина дали са налице обвързаности между политически и криминални елити в конструирането на съдебната власт.
– Казвате, че всяка криза е шанс, че сегашната е шанс да се промени целият модел на управление на съдебната власт. Колко шансове пропуснахме?
Много. Единият пробив, който си струва да бъде напомнян, е по случая с т.нар. Красьо Черния. Тогава член на ВСС на негово заседание спомена, че този човек е брокер на влияние в съдебната власт и че има връзки с партийна централа. Благодарение на това публично разкритие ВСС нямаше как да не предприеме действия за изясняване на ситуацията. Тогавашният главен прокурор Борис Велчев предостави трафични данни на Красьо Черния за контакти с прокурори и съдии и беше забелязана една зависимост – че определени кандидати за председатели на съдилища и ръководители на прокуратури имат активна комуникация с него непосредствено преди съответния избор. Действието на г-н Велчев бе оправдано и общественополезно. При всички положения може да бъде призоваван господин Сарафов да действа съответно в сегашната ситуация, в която са тиражират идентични съмнения за незаконно влияние.
– Ясно е, че този конфликт не е изолирано явление – има много примери за мафиотизиране на институциите, за нарушаване на обществения договор. Всички помним публичните изявления на Борисов, че няма нищо лошо хората да бъдат подслушвани. Поголовно! Разбираем ли е контекста на случващото се днес?
Вижда се, че е имало многократни опити за въздействие на съдебната власт. Помним директната конфронтация със съда от страна на бивш министър на вътрешните работи и на бивш министър-председател. Но не бива да забравяме и по-рафинираните опити, понякога институционализирани опити. Такъв пример е създаването и залезът на специализираното наказателно правосъдие. През 2010 г. бяха създадени специализираните съдилища и прокуратури за една част от тежката престъпност и за цялата престъпна дейност на организираните престъпни групи. През 2017 година към тази компетентност бяха прибавени и част от престъпления на хора на високи властови позиции. Това смесване на компетентности беше много проблематично. Обществото остана с впечатление, че се изземват дела от общите съдилища на принцип, който е научно и професионално незащитим, събират се на едно място, разглеждат се от ограничен кръг прокурори и съдии, и това са делата, които властта не иска в никой случай да загуби. Прегледът на практиката на тези институции породи публично разпространените съмнения, че целта на създаването не е била дори краен резултат по делата – влизане в сила на присъда за определено престъпление, а възможността да се налагат веднага процесуални мерки за принуда. Защото конюнктурно силната власт се е нуждаела от краткосрочни ефекти, достатъчно категорични като демонстрация на сила и възможности за влияние. Тези специализирани институции съществуваха около 12 години и бяха закрити, с което създателите им на практика признаха, че първоначалните опасения са били основателни и понякога те са били превръщани в „бухалка“. За чест на съсловията – съдийското и прокурорското – нямаше голям брой желаещи да отидат в специализираните съдилища и прокуратури, въпреки възможността за получаване на по-високи заплати. Важно е сега обаче да се направи публична равносметка кому беше необходимо това упражнение върху съдебната власт и да се признае, че то е било изначално излишно насилие на изпълнителната и законодателната власт над съдебната.
– Как се възстановява общественото доверие и авторитетът на правосъдието, когато от публично известните факти става ясно, че има тотална подмяна на легитимната власт?
Без приемане на новите изменения на Закона за съдебната власт няма как да се укрепи независимостта на съда. За да не правим спекулации – трябва да се действа стъпка по стъпка. Да има съответни резултати от дейността на органите, натоварени да установят истината по последните скандали. Важно е да бъдат защитени почтените прокурори, защото девалвацията в доверието ще разруши всичко и прокурорската система ще се разпадне.
– Възможно ли е да се стигне до източника на проблема, след като Гешев, „който знае всичко за всеки”, и Сарафов си отправят взаимни обвинения и се държат като главатари на улични банди?
Възможно е. Като се анализира свързаността на двата кръга, като се проследи в кой момент и кога е имало медийни кампании срещу кого и от кого, няма да е трудно да се проследят артериите на влияние. Също и като продължава съпротивата на юридическото съсловие срещу похищаването на институциите. Ако може да се приеме, че е имало съсловна съпротива, изведена докрай, това е съпротивата в СГС срещу ръководството на Владимира Янева. Г-жа Янева беше осъдена за извършено престъпление в качеството ѝ на председател на съда. Беше осъдена от съдебен състав от същия съд. Да не забравяме, че ВСС отказа да образува дисциплинарно производство срещу Владимира Янева, поискано от тогавашния правосъден министър г-н Христо Иванов за освобождаването ѝ от длъжност. Тогава малцинството в съвета и министърът настояваха нарушенията на съдия Янева внимателно да бъдат обсъдени при засилен публичен контрол, защото те „поставят проблем от най-висш обществен интерес за защита на основните човешки права”. Ето така се възстановява доверие.
Бившите председатели на Софийския апелативен съд и Софийския районен съд говореха за влиянието на г-н Пеевски върху собствените им назначения. Честното изясняване на този въпрос – кой и колко може да се меси в кадровата дейност на ВСС, също е част от възстановяване на доверието. Проследяването на всяко индивидуално действие или бездействие на участниците в събитията ще покаже какви са артериите на незаконно влияние върху съдебната власт. Публично известно стана и това, че част от протестиращите пред ВСС „застъпници” на предишните двама главни прокурори бяха криминално проявени лица. Някои от тях дори не знаеха името на съответния главен прокурор.
Всичките тези особености, когато бъдат логически проследени и обсъдени, могат да произведат цялостен разказ за злоупотребата със съдебната власт. И ако този разказ бъде честно споделен с гражданите, доверието може да бъде възстановено.
– Защо съдиите, които се осмеляват да говорят публично за похищаването на институциите и разпада на държавността сте толкова малко?
Съдийската професия е консервативна – тя е такава по дефиниция. Не са съдиите тези, които следва да проявяват извънпроцесуален активизъм. Те трябва да бранят идеята за независимост и безпристрастност. В развитите демокрации ролята на основни реформатори е отредена на адвокатите. Съдиите не бива „да свалят тогата” си. Няма тревожна новина в това, че те не са на улицата. Но, разбира се, има такива обществени ситуации, в моменти на конституционни кризи, обществени сътресения и радикални социални трансформации, когато активната роля на съдиите е от съществено значение за утвърждаване демократичния ред. Това е дължимо поведение към обществото. Времето е такова. Но сега вече стигнахме до момента, в който трябва да се свърши работа – съсредоточено и тихо. Което не означава, че обществото трябва да е тихо и резервирано. Тъкмо напротив. А съпротивителните сили на съдийското съсловие не са малко.
– Как ще повярваме в интегритета на тези, които ще бъдат избрани след това наследство в прокуратурата…
Обществото ще бъде това, което ще дава легитимност. И единствената легитимност, единственият ориентир ще са публичните биографии на кандидатите и какво са постигнали до момента за демократизиране на съдебната власт. Измененията в Закона за съдебната власт са най-важната стъпка след Конституцията. От тях зависи и изборът на прокурорския и съдебния съвет, на главния прокурор и на председателя на Върховния административен съд. Затова се очакват и много удари срещу реформаторските усилия. Важно е в съветите да влязат членове с безукорна репутация, с интегритет и висока компетентност.
– Има ли ресурс правният мир?
Ако имате предвид, дали има ресурс да стигне до истината – има. Източниците на информация са достъпни. Естеството на конфликтите не е толкова сложно. Действията, които наблюдаваме, за оказване на натиск стават все по-груби и по-вулгарни, което позволява по-лесното им разкодиране. Не става реч за перфидно прикрита интелектуална дейност за осигуряване на наказателна безнаказаност или незаконни облаги.
– Оптимист ли сте?
В държава като нашата – без устойчиво изградени институции, без достатъчно дълга демократична традиция, единственият шанс са кризите, които осветляват проблемите. Настоящата криза показва, че злото не е монолитно и допуска все по-често „къси съединения“ на модела. И сега ние имаме шанс да погледнем какво стои зад видимото. Затова съм оптимист. Щеше да има основание за голяма тревога, ако нямаше как да бъде показан проблемът, а сега той е видим за всички. Тези, които твърдят, че не го забелязват, че не разбират какво той значи, неубедително лъжат. Проблемът трябва да бъде адресиран правилно и да достигне неизбежно до полето на образованието и културата. Възпитанието на отговорни граждани, на почтени и грамотни юристи, е средството за излизане от порочния кръг – онзи кръг, в който „няма кой да забележи, няма кой да разбере”.
Със съдия Мирослава Тодорова разговаря Еми Барух