Има ли изобщо нещо ново в „новото“ БСП?
„Ще се върнем в мача“, заяви Георги Първанов на Бузлуджа. Зависи в кой мач иска да играе БСП – на терена на европейската социалдемокрация или на този на „Възраждане“ – с евроскептицизъм и имитациите на национализъм.
Може ли да има социалисти без социализъм? Може и Българската социалистическа партия (БСП) го доказва. В БСП доминира партийната бюрокрация, трайно установена в последните десетилетия, подкрепяна от все по-малко и все по-възрастни избиратели – 151 560 на последните избори, което резултира в група от 18 народни представители.
Ново начало със стари лица
За почти сигурните избори наесен БСП ще предложи на избирателите още от същото, опаковано в инициатива за ляво обединение, символно обявена на Бузлуджа – „Заедно! Началото е Бузлуджа!“. „Обединението“ е всъщност придърпване към БСП на лица, знакови за партията, когато бяха част от нея, които се превърнаха в политически маргинали, след като я напуснаха. Иначе в него ще участват общо 17 формации, в т.ч. и БСП. Ако лидерите им получат места в листите, каквато обикновено е практиката, следващата парламентарна група на социалистите ще е „Групата на вождовете“.
От всички настоящи възвращенци най-високи резултати на избори е постигала Мая Манолова, сега водач на „Изправи се, България“. И АБВ на Румен Петков имаше спорадичен успех преди години. „Левицата“ и нейните лица Костадин Паскалев, Валери Жаблянов, Татяна Дончева са с твърде слаби резултати (0.71%) от вота на 9 юни, също и Александър Томов с „Коалиция на розата“ – 0.1%. Съмнително е доколко тези „нови“ попълнения ще повдигнат изборния резултат на БСП, защото не допринасят за разширяване нито на ценностния, нито на електоралния обхват, нито пък предлагат нови лица.
Битките им с председателя на БСП в оставка Корнелия Нинова са личностни – или по-скоро кланови, но не и на идейна основа. Както каза Манолова пред Нова телевизия, „моят проблем, както и на стотици хиляди социалисти, беше с ръководството на БСП, с бившия ѝ председател – партията се превърна в капсулирана и затворена“.
Вместо прогресивна левица – кремълски симпатии и консерватизъм
Никой от новото обединение не се противопоставя, както е записано в обръщението наред с традиционните леви цели за достойно заплащане и справедливо преразпределение, на „спиране на войната в Украйна и дипломатическо уреждане на конфликта“. На Бузлуджа заместник-председателят на БСП Кристиан Вигенин заяви, че партията няма да допусне „България да участва в чужди войни“. Всички те са също така резервирани към еврото, не приемат Истанбулската конвенция, изпитват прокремълски симпатии – срещу подкрепата за Украйна и не приемат санкциите за Русия, и показват здрав консерватизъм. Загубили са каквато и да била социална чувствителност, което между другото е проблем не само за БСП, въпреки мантрата си за социална справедливост.
Така вместо прогресивна платформа подобно на най-успешната левица в Европа – испанската, българските леви избиратели получават десен популизъм и прокремълски симпатии, които отслабват, а не укрепват ЕС. Впрочем, Александър Томов не крие възторга си и от „мощта“ на БРИКС.
Испанският пример
Испанският пример ни най-малко не вдъхновява БСП, въпреки двата мандата, в които социалистите управляват четвъртата икономика в еврозоната. Но партията на премиера Педро Санчес предприе реални политики за подкрепа за маргинализирани групи, включително етническите малцинства, хората с увреждания и ЛГБТ+ общността, също и за правата на работниците и условията на труд.
Българските социалисти се борят с „джендърията“ – и ако „Позитано“ 20 можеше, сигурно щеше да се включи в потока хули в българския Фейсбук срещу спектакъла, с който бяха открити Олимпийските игри в Париж. В контраст: през 2023 г. испанският парламент одобри закон за реално и ефективно равенство, който позволява на транссексуалните хора над 16 г. да променят пола и името си в официалните регистри без необходимост от медицинска диагноза или свидетели. Освен това засилва санкциите на дискриминация срещу транс хората.
По-рано през юли испанският премиер обяви план за 2.3 млрд. евро за ускоряване на енергийния преход в страната – за да модернизира Испания своята индустрия, с цел производство, базирано на зелени и цифрови технологии. Програмите на БСП са твърде далеч от Четвъртата индустриална революция.
БСП не играе в този мач
„Ще спечелим, както преди 25 години. Ще се върнем в мача“, заяви почетният председател на АБВ Георги Първанов, президент два мандата, на Бузлуджа. Зависи в кой мач иска да играе БСП – на терена на социалната демокрация и превръщането си в проевропейска партия или на игрището на „Възраждане“ – с евроскептицизъм и имитациите на национализъм. Всякакви повеи на социалдемокрация излетяха от БСП в началото на века и няма изгледи да се завърнат.
Най-демократичното в БСП остана прекият избор на председател. А всички онези дейни помощници на Корнелия Нинова сега се прехвърлиха в лагера на обединителите, в който е и бившият лидер Сергей Станишев, който чака удобен момент да се пробва за председател. Засега обаче Нинова здраво стиска печата на партията, а също и неколцина верни депутати и организации. Софийският градски съд я заличи като председател, но жалба във ВКС спира решението до произнасянето на върховните съдии през август. Така същественият въпрос – кой ще подпише листите за бъдещи избори, Нинова или коалиционен съвет на обединението, засега остава без отговор.
Радев вече може да мине и без БСП
Но „новото начало“ в БСП излъчи един отчетлив сигнал – стига война с президента Радев. Днес той връчва третият мандат за съставяне на правителство в 50-ия парламент на „Има такъв народ“. Държавният глава отдавна се еманципира от социалистите, издигнали го за първия му мандат, а и симпатиите на голяма част от избирателите на БСП са на негова страна, така че може да мине и без жеста на добра воля от левите.
Освен това президентът разполага с най-големия капитал за една партия – нови лица, които могат да увлекат избиратели. Все пак той даде платформа за изява на Кирил Петков и Асен Василев със служебния си кабинет. Сега е събрал около себе си нови лица с профил на социалдемократи от европейски тип, които биха могли да дадат силен старт на нов политически проект – бившите служебни министри Атанас Пеканов и Крум Зарков, евродепутатът Петър Витанов, кметът на Перник Станимир Владимиров и др. Последните трима бяха членове на БСП, но вече не са част от партията. За Пеканов, Зарков, Витанов не е известно да са обременени от олигархични зависимости и корупционни сделки, каквито тежат на „старите другари“.
Но амбициите на Радев едва ли са да бъде обединител на лявото – наследството БСП не си струва усилията. А и колко ляво е останало в него… Да се пита по какво се различава БСП от европейската вълна на десни популисти е като да се търсят разликите между Борислав Гуцанов и Костадин Костадинов например.