Защо изборът на Киселова не е сделка за редовен кабинет
С големи усилия беше избран председателят на 51-ото НС. Обединението около Киселова обаче не е сделка за редовен кабинет. Все по-реалистичен изглежда сценарият за ново служебно правителство – с премиер, близък до Радев.
„Съединението прави силата“ е парламентарна максима. Само че сила за какво е обединението, което с големи усилия избра председател на 51-ото Народно събрание от 11-ия опит? Залозите накланят в полза на служебен кабинет с премиер, близък до президента Румен Радев – сценарий, който изглежда все по-реалистичен. В същото време перспективата за редовно правителство, без „Възраждане“ и „ДПС-Ново начало“ на Делян Пеевски, e нестабилна, тъй като не намира здрава почва.
Сделка или не
Преподавателят по конституционно право доц. Наталия Киселова, издигната за председател на парламента от петата политическа сила – БСП-Обединена левица, получи подкрепата на ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ, Алианс за права и свободи и самите социалисти. В другия лагер – около кандидата на ИТН Силви Кирилов, се подредиха „Има такъв народ“, „Възраждане“, и „Морал, единство, чест“ (МЕЧ). Временен съюз с тях поддържаха и „Продължаваме промяната“, а еднократно – и коалиционният ѝ партньор „Демократична България“. Партията на санкционирания за корупция Пеевски – ДПС-Ново начало, не участваше в гласуванията.
Може ли този резултат да стане основа за работещо управление? Теоретично – да. Евродепутатът Радан Кънев (ЕНП – ДБ) от известно време риторично попита защо да не е възможно, след като „Възраждане“ и партията на Пеевски заедно представляват по-малко от една трета от парламента, а с останалите две трети може да бъде формирано стабилно мнозинство.
На практика обаче задачата е сложна – и липсата на политически разговор между първите две сили като ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ прави невъзможно разрешаването ѝ. ПП-ДБ настояват за подписване на тяхната декларация за „санитарен кордон“ от ГЕРБ-СДС – условие, което остава неизпълнено. Освен това вътрешните разногласия в самата ПП-ДБ, както и спекулации за евентуални договорки на политически лидери с „Дондуков“ 2 във връзка с избора на Наталия Киселова, допълнително усложняват картината.
В следващите дни ще стане ясно дали политическата воля е насочена към поредно служебно управление или има сериозни намерения за съставяне на редовно правителство с широка подкрепа. Едно обосновано предположение вече намери потвърждение – пред Нова телевизия доц. Киселова заяви, че няма да бяга от отговорност, ако бъде поканена за служебен премиер. Работила в екипа на президента Росен Плевнелиев, също и като съветник на държавния глава Румен Радев, тя става номер 1 в „домовата книга“, от която може да се избира служебен министър-председател.
Без съмнение, ако ще се ходи до урните напролет, Киселова ще смени Главчев. Но големият въпрос е чии ще са министрите в служебното правителство – свързани с президентството и/или с партиите, подкрепили избора ѝ, а най-вече кой ще е министърът на вътрешните работи.
Единственото сигурно е, че този парламент ще приеме бюджет за 2025 година, за което и самата Киселова обеща да вложи усилия – и извънредни заседания, за да има гласуван такъв на 31 декември. Депутатите не искат да започнат новата година с протести, ако не бъдат осигурени увеличените заплати на полицаи, военни и някои категории чиновници от 1 януари, а общините – обещаните в тригодишната инвестиционна програма средства. За 2024 бяха сключени споразумения за проекти за 3 милиарда лева, като по-голямата част от средствата ще бъдат разплатени догодина, а ще има и нови.
Дебели червени линии
Декларацията на ПП-ДБ за т.нар. „санитарен кордон“ около партията на Пеевски изглежда непреодолимо условие, защото ГЕРБ-СДС отказва да я подпише. До момента под нея са положили подписи от ИТН, срещу което получиха гласовете на ПП при гласуване на кандидатурата на Силви Кирилов за парламентарен шеф, и „БСП-Обединена левица“ – за да гласува групата на ПП-ДБ за Киселова. Подкрепа дадоха и от Алианса за права и свободи.
„С ГЕРБ няма как да седнем на разговори, докато те ясно не покажат с действия, че са взели такова политическо решение“, заяви по БНР вчера съпредседателят на ПП Асен Василев. Преди дни лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов коментира, че „санитарният кордон“ се е обезсмислил поради отказа на „ДПС – Ново начало“ от позиции в парламента – зам.-председател, ръководства на комисии. Декларацията обаче съдържа и условия като прекратяване на процедурата по избор на главен прокурор от ВСС с изтекъл мандат, попълване на политическата квота във ВСС, приемане на антикорупционните реформи.
Поставянето на декларацията като условие минира не просто диалога между двете коалиции, но и първия мандат за съставяне на правителство, който ще получи ГЕРБ, и втория, отреден за ПП-ДБ. И е все едно кой ще получи третия, тъй като предсрочните избори са на хоризонта, а тактиките за радикализация на едни електорати и обезсилване на политически лидери – в действие.
В интервюто си по БНР Асен Василев вкара интрига, допускайки възможността партньорите им от „Демократична България“ да започнат самостоятелни преговори с ГЕРБ за редовно управление – макар да е наясно със „санитарния кордон“ (впрочем идея на ДБ). „Ако от „Да, България“ решат, че въпреки че не е подписан кордонът, искат да водят разговори, това ще бъде тяхно политическо решение, което влиза в много дълбок разлом на вижданията ни за това по какъв начин трябва да се управлява България“, заяви съпредседателят на ПП.
Въпреки видимия разрив, никой не произнася думата „раздяла“, макар пукнатините между двете политически сили да станаха очевадни в гласуванията на номинациите за председател на парламента. Ако се разделят, ПП ще претърпят по-големи щети – след изборите на 27 октомври ДБ имат 19 народни представители, а доминиращата доскоро ПП – 18, а може би 17, след като изключиха Даниел Лорер от партията (не и от групата, благодарение на застъпничеството на ДБ). Причината е, че Лорер и Божанков – гражданска квота в ПП, не подкрепиха Силви Кирилов за председател на парламента, както направиха останалите от ПП, и така провалиха избора му. А не го направиха заради участието на „Възраждане“ в този блок.
Има ли табута
Политическите линии за сътрудничество с „Възраждане“ се размиват. За ПП това не е табу, за разлика от „Демократична България“, която ясно заявява, че всяко взаимодействие с проруската партия е неприемливо. Изключеният от ПП Лорер излезе с приятелски огън срещу доскорошните си съпартийци. „[…] работа с „Възраждане“ по формиране на важни мнозинства в парламента трябва да бъде абсолютно табу за всяка една партия, която смята, че мястото на България е в Европа“, заяви той по bTV.
Той отиде и по-далеч, припомняйки разговори на ПП с „Възраждане“ още в 50-ия парламент – за сваляне на председателя Рая Назарян (ГЕРБ) и замяната ѝ с Иван Иванов (БСП) (заради „домовата книга“ за служебни премиери). Никой не отрече за такива планове, каза депутатът, коментирайки, че каквото и да е управленско решение на ПП с „Възраждане“ ще роди „пропутинска корупция“.
Раздаването на мандатите предстои. А съединението засега осигурява сила на президента.