Защо забраната на „Възраждане“ не е решение на проблема
Забраната на партия „Възраждане„, ако изобщо това може да се случи към момента, не е решение на проблема. Защото тази наистина общественоопасна формация е само маята на съществуващи обществени нагласи, които със забраната не само не се заличават, но дори не се адресират. С инициативата за забрана стотици хиляди хора, подкрепящи „Възраждане“, ще намерят допълнително основание за своята правота, изживявайки се като репресирани. Други пък, които не са симпатизанти на формацията на Костадин Костадинов, ще започнат да се питат, дали отстраняването ѝ от политическия живот не е признание, че тя най-много пречи на новото управленско статукво. А самите „възрожденци“ сигурно вече потриват доволно ръце в очакване да вземат златния медал на „съпротивата“.
Проблемът с хората, които ги следват
Сериозният проблем с „Възраждане“ е именно в това, че много хора не виждат, че „Възраждане“ е сериозен проблем. Както проблемът с фашизма не бе просто в италианския Дуче или „фюрера“, а че имаше прекалено много хора, които искрено ги следваха. Умелите демагози знаят как да лъжат масите и после да им наденат хомота, от който после те не можеха сами да се освободят без военния крах на собствените си тоталитарни държави. Дори трябваше победителите да им посочат моралния крах на режима, който са подкрепяли, а едва следващото поколение да потърси сметка от своите родители за съучастничеството.
Проблемът с „Възраждане“ днес е, че едно аморфно почти-мнозинство не е съвсем съпричастно на ценностите, от които „Възраждане“ систематично се опитва да го отклони. Не е съпричастно дори към граждански права и свободи, които смята за даденост и не се чувства ангажирано да брани, а нерядко е готово да ги замени с произвола на илюзорното възмездие за „проваления преход“. Аморфното почти-мнозинство би могло да бъде предпазено от разрушителната самозаблуда на демагозите, ако лъжите им бъдат разобличени на едно базисно, първично житейско ниво, което инстинктивно разбира и човекът без ценности, облечен в „изконни“ такива.
Това първично ниво са страхът и омразата, които фашизоидните демагози винаги са използвали, за да манипулират и насъскват масите срещу мнимите им врагове. Страхът е, че си застрашен да оцелееш, обкръжен от зли сили. Омразата е срещу онези, които смяташ за виновни за това, и вярваш, че ако ги премахнеш, включително физически, ще настъпи сигурност и благоденствие за „истинските хора“.
Страхът и омразата трябва да се обърнат
Точно този страх трябва да бъде адресиран и обърнат към първоизточника му – към всяващите страх демагози-хибридчици и да породи разочарование и омраза към тях. Но това не става със забрана на идеологическо ниво или с инкриминирането на протофашизоидни прояви – Копейкин още дори не е стигнал до бирения пуч на Адолф от 1923 година. Разбира се, не трябва да чакаме повторение на гръцкия опит отпреди няколко години, макар че „Златна зора“ приключи съществуването си не защото бе обявена за неофашистка, а защото бе криминално инкриминирана.
След 5-годишен мегапроцес с 216 свидетели и 57 обвиняеми, сред които партийният лидер, членове на ръководството и симпатизанти, бяха произнесени ефективни присъди за общо над 500 години – за убийства, подбудителства за убийства и функциониране на партията като организирана престъпна група. На изборите, които бяха година преди края на процеса, „Златна зора“, която някога беше трета по популярност в страната, дори не успя да влезе в парламента. Това бе огромна победа на гръцкото общество и институции – поддръжниците на неофашистката формация сами да се откажат от нея – още преди съдебната санкция.
Не, не бива да чакаме у нас да се стига до сблъсъци и убийства, за да снемем проблема, който заплашва обществото ни. Едва ли го цели и самата „Възраждане“ – за разлика от „Златна зора“ тя не само бяга от фашистка риторика и символи, но и обвинява опонентите си във фашизъм. По-лесно ѝ е – тя работи с меката сила на дълбоко вкорененото сред населението русофилство, за да обслужва путинския фашизъм, откъсвайки България от Запада. Затова например Костадинов може да си позволи да изтъкне на конгреса на крайнодясната „Алтернатива за Германия“ преди няколко дни, че българите сме били в две войни заедно с германците и сега пак сме заедно. Да, Кремъл е заедно и с крайнодесните в Германия, (и далеч не само там – на Найджъл Фараж директно му плащаше и си получи победата Брекзит), за да саботира подкрепата ѝ за Украйна.
Граждански натиск и нетърпимост
Това, което ефективно може да се направи с преодоляването на проблема „Възраждане“, е да има нулева търпимост (жалко, че изразът е вече клише) към всяка недопустима проява на тази партия. Гражданите трябва да оказват огромен натиск върху институциите, когато не си вършат работата срещу фашизоидни посегателства над законността. Когато шпицкоманди възпрепятстват гледането на филми – трябва да се протестира пред МВР и да се искат оставки. (Впрочем, гръцката полиция също бе обвинявана, че симпатизира на „Златна зора“, но съдебната система проработи.) Когато медии от слабоволие или некадърност допускат несанкционирани лъжи и внушения – да им се търси отговорност.
Когато в парламента депутати не допускат друг народен представител да се изкаже от трибуната или съскат заплашително от банките заплахи срещу опонентите, че ще ги пратят в Белене – председателят на Народното събрание да реагира незабавно и да му се търси отговорност. Когато лидерът на най-голямата партия се държи снизходително към „Коцето“ като към по-малък брат – да му се търси политическа отговорност от партньорите в „некоалицията“. Когато има данни за неправомерно изразходване на партийна субсидия за лична облага – да се търси отговорност от финансовото министерство и контролните органи. Когато партиен лидер обвинява други партийни лидери в кадруване от американски и западни посолства – да се изисква информация от ДАНС има ли негови връзки с руски и китайски посолства…
В манипулациите се включи и Радев
Най-сериозната опасност за „Възраждане“ обаче е, ако масовото гражданско негодувание в случаи като този с мащабните протести в цялата страна заради малтретирането на момичето от Стара Загора бъде свързано с тази партия. Неслучайно в понеделник (31.7) по обяд, преди провеждането им, Костадин Костадинов заяви по БНР, че те не били граждански, а били организирани от ПП-ДБ.
А после в социалните мрежи бе пусната хибридката, че насилникът бил човек от тези среди. В тази манипулация се включи и президентът Радев, като навърза в една, също хибридна, линия някакви антисемитски прояви, някаква цензура над медиите и някакви антидемократични предложения за конституционни промени.
Превенцията е по-важна от хирургическата намеса
Когато хората осъзнаят, че им внушават страх със собствените им страхове, мигом ще се разгневят срещу манипулатора. Да, после вероятно част от тях ще си намерят друг душеприказчик – както „Възраждане“ замени „Атака“. Но поне този магьосник ще е приключил далеч по-трайно от партийната забрана. Защото превенцията на рака е далеч по-сигурна от хирургическата намеса в напреднал стадий. И не заради разсейките – изплашените и манипулираните просто не вярват на диагнози, сами трябва да се уплашат, че са болни и то не защото някой умишлено ги е разболял. Затова – не ги изолирайте с партийна забрана, приобщете ги към общото обществено лечение, като за начало е достатъчно да спрат да лекуват страха си с шарлатански тинктури.