„Демократична България“ има шанс да реализира третия мандат съвсем сама
Макар и с едва 20 депутати, „Демократична България“ би могла да предложи кабинет. Да, той ще стои върху плаващи пясъци, но ще черпи сили от това, че е подчинил партийните интереси на националните. Всичко друго е хазарт.
Въпреки че за третия мандат за съставяне на кабинет теоретично могат да претендират 5 партии, в надпреварата участват реално две. „Възраждане“ никой не я иска, а тя иска единствено избори, поради което е изключена автоматично. ДПС, което единствен път е вземало мандат и остана в историята с кабинета на мутрите „Беров“, просто от приличие напомни все пак да я слагат в сметката. Партия „Български възход“, улисана да е полусъгласна с всичко, убеди дори и президента, че няма никакъв потенциал да е балансьор и да държи на власт каквото и да е управление. На Румен Радев му остана да избира между БСП и „Демократична България“.
Политическите разделения се удебелиха
Но той първо трябва да излезе от лабиринта на последно появилите се червени партийни линии. Стига наистина да желае съставянето на правителство, вместо да управлява със служебни кабинети.Незаобиколимите за каквото и да е управление ГЕРБ удебелиха червената си линия към „Продължаваме промяната“ – ако мандат получи ДБ, в правителството да няма министри като Кирил Петков, Асен Василев и Бойко Рашков, а ДБ първо на нея да се поклони и да ѝ поиска ръката за подкрепа. ПП пък почти директно отказва каквато и да е колаборация с ГЕРБ. А ДБ е изправена пред заплахата от електорално разцепление дори само при намек за подобно сътрудничество. Същото я очаква и ако отново застане до БСП, особено след вече открития ѝ проруски курс.
Всъщност, политическите разделения са същите както и в предходния парламент. А в настоящия само заличиха опитите за преодоляването им по стратегически път. Но имаше и разсичания на червените линии с някои тематични мнозинства. ГЕРБ, ПП, ДПС и ДБ преодоляха БСП за оръжието за Украйна. ГЕРБ, ДПС и ДБ преодоляха БСП и ПП за големи социални харчове в бюджета за догодина. БСП, ГЕРБ и ДПС преодоляха ПП и ДБ за хартиеното гласуване.
Има обаче и общонационални задачи с потенциал за огромни парламентарни мнозинства, като влизането в еврозоната и в Шенген. И които биха се провалили или отложили неизвестно докога, ако няма редовно правителство.
Два отдавна установени факта сочат изхода от ситуацията. Единият е, че не може да има твърди управленски мнозинства около двете първи сили – ГЕРБ и ПП, което бе удостоверено с провала на първите два мандата. Вторият е, че мнозинството от българите не искат нови избори, а правителство – все повече и с цената на големи компромиси. Това е удостоверено от множество социологически проучвания. В добавка е и добре обоснованото от електоралната динамика предположение, че нови избори няма да променят радикално шансовете за парламентарно мнозинство, дори първият и вторият да си разменят местата.
Възможно ли е все пак третият мандат да не се превърне в мимикрия на усилия за кабинет като първите два? Ако разсъждаваме рационално, макар че рационалността е в сериозен дефицит в политическия живот у нас в последните две години, по-скоро – да.
Победители няма да има
Ситуацията напомня за Първата световна война, предизвикана от държави, обвързани с двустранни съюзи и мании за величие. Резултатът е печално известен – всички, включително и победителите, платиха огромна неподозирана цена. И положиха темелите на следващата, още по-унищожителна война.
И у нас от окопната война няма да има победители и както в онази преди век виновни ще са политиците. ИТН, която проигра шансовете за анти-ГЕРБ правителство, се провали нееднократно и бе наказана от избирателите с изпадане от парламента. Реална е заплахата да бъдат наказани и следващите анти-ГЕРБ партии, които не съумяват да се докажат докрай след проваления си кабинет. А ГЕРБ да бъде обречена, дори и да спечели следващия вот, да остане в изолация и пак да не може да управлява.
Здравият разум може би вече просветва над политическата дилетантщина сред политиците и избирателите. Опитването с избори до безкрай някой мажоритарно да вземе властта очевидно е хазартно пътуване в пустиня. Ясно е, че политика може да се прави и да се постигат целите ѝ по друг начин, както по принцип е в демократичния свят. И че изборът не е непременно между демократичния болшевизъм и демократичния опортюнизъм.
Само от доктринерско гледище третият мандат изглежда без изход. Ако Румен Радев го даде за четвърти път на БСП, освен че ще покаже тесногръда праволинейност, рискува да понесе съотговорност за провала му. И не само защото БСП няма да събере мнозинство, а защото ще остане в изолация. Макар и все по-заемащата леви територии ПП няма как да застане до една откровено пропутинска партия, без да загуби евроатлантическа идентичност.
ДБ, която според експресно допитване на „Алфа Рисърч“ е с най-големи шансове в очите на хората да получи мандата, също няма да има мнозинство. И също би изпаднала в изолация, ако зад гърба ѝ дори пасивно, за кабинет на малцинството, застане ГЕРБ. Така тя ще изгуби антикорупционната си идентичност и голяма част от избирателите ѝ ще преминат към ПП. ГЕРБ пък, които все повече ухажват ДБ и дори силово се опитват да я откъснат от ПП, не може да хариже подкрепата си, ако поне не жертва главния прокурор и не демонстрира желание за реформа на прокуратурата.
ДБ би могла да реализира третия мандат сама
При това положение ДБ има шансове да реализира третия мандат не просто с кабинет на малцинството, а съвсем сама. Постоянно се говори, че този мандат е особен, кризисен, че дори мандатоносителят е просто негов приносител, ще рече медиатор. Макар и с едва 20 депутати, ДБ би могла да предложи кабинет на супермалцинството – без ничия подкрепа, с което да пресече разделителните линии.
Разбира се, това означава управление с приоритети, предложени и подкрепени в парламента, и почти изцяло експертен правителствен състав. Това би било нещо като служебно правителство на парламента с ограничен (но не и с непременно фиксирана дата) хоризонт и ясни и постижими политически цели. Христо Иванов вече ги очерта: влизане в еврозоната и Шенген, конституционна реформа на прокуратурата, изпълнение на Плана за възстановяване и устойчивост, отпор на Кремъл и модернизация на армията.
Да, такъв кабинет на България ще стои върху плаващи пясъци. Би могъл да бъде свален във всеки момент. Би събирал мнозинства за едно и би бил бламиран за друго. Би могъл дори да бъде кадрово пробит отвътре, защото единствената партия, която може да напълни изцяло управлението със свои доверени хора от горе до долу е управлявалата 12 години ГЕРБ.
Шансовете на подобен кабинет
Но този кабинет ще черпи сили от това, че е показал смелост да управлява. Че е подчинил тяснопартийните си интереси на националните. И ако успее да си завоюва солидна обществена подкрепа, това ще е най-силното му оръжие да налага политики и да събира парламентарни мнозинства. Защото сам ще държи спусъка на оставката – ако подкрепилите го партии не си изпълняват обещанията. С което справедливо да стовари вината за предсрочни избори върху тях.
Това е всъщност отговорната и резултатна политическа игра. Политиците са призвани да постигат цели, дори когато е най-трудно, а не да чакат до безкрай най-изгодния момент, който рядко идва даром. Дори и в спорта принадлежността към любимия отбор не е всичко – да, най-верните му фенове са с него и когато изпадне от Висшата лига, но когато побеждава, феновете са много, много повече. А и играта си струва гледането.