Два референдума в България: каква е целта и защо точно сега
Нито еврото ще ни избяга, нито България ще стане президентска република – организаторите на подписките за два референдума много добре знаят това. Защо го правят тогава? Отговорът е лесен.
Самообявилите се за българофили и родолюбци организират подписки за свикване на два референдума, нито един от които няма да постигне формално заявената цел – нито еврото ще ни избяга, нито България ще стане президентска република. Но не това е същественото – и организаторите много добре го знаят. Наясно са и с технологичните и юридически (в т.ч. конституционни) основания, които обезсмислят начинанията още на ниво подписка. Тогава защо?
Бърз и лесен отговор
Бързият отговор се крие в разбуждането на избирателите и активизирането им предвид предстоящите предсрочни парламентарни избори. Демонстрираното на вота на 2 октомври отчуждение на гражданите от политическия процес с над 60% негласували е SOS – и популистите бяха реактивни.
Подписката за референдум, организиран от „Възраждане„, които са подкрепяни от националистически организации и формации, борещи се за традиционните ценности на българското семейство, е с въпроса: „Съгласни ли сте българският лев да бъде единствената официална валута в България до 2043 г.?„. Така „Възраждане“ активизира цялата мрежа от групи, които кресливо се възмущаваха от Истанбулската конвенция, протестираха срещу ваксинирането, колониалното робство и норвежците, които крадат деца…
Подписите се събират до 10 април – в България и в чужбина. И с позитивен слоган, оформен в цветовете на националното знаме: „Да запазим българския лев“. Така фрустрирани граждани, отвратени от провалите на политиците, биват нахъсвани с положителен заряд – не „срещу„, а „за„. Излиза, че еврото е заплаха, а не най-добрият изход от 25-годишната система на валутен борд.
Хората се подписват срещу илюзията, че пазят левчето, след като преходът им е отнел другото – доходи, самочувствие, здраве, младост, деца, избрали чужбина… На́ ви, на́, на́ – лева няма да дадем, ще го пазим! Не са разбрали, че истинският пазител на лева е именно котвата на еврото, за което е завързан – иначе досега българските политици и БНБ да са пуснали печатницата за левове, както направиха преди четвърт век.
Инициативата на „Възраждане“ е част от арсенала срещу еврото, включващ разпалване на страхове от висока инфлация (която и бездруго плаши най-бедните в ЕС) и предупреждения за високата задлъжнялост на членки на еврозоната, чиито дългове България ще плаща.
Симулацията за защита на лева не е нова. През 2018 от партията на Костадин Костадинов събраха, по техни твърдения, над 220 хиляди подписа с искане за национален референдум с въпроса: „Против ли сте премахването на българския лев и въвеждането на еврото като официална валута в Република България?„. Така и не ги внесоха в парламента с оправданието, че не били допуснати до Народното събрание – а най-вероятно заради опасения от нередности при събирането на подписите.
(Не)съвпадение
Наред с опазването на лева, суверенът ще бъде питан и дали не иска да се сменя държавното управление от едни хора, които дори бяха направили партия („Има такъв народ„), която дори спечели парламентарни избори и дори беше в управлението на държавата. Екипът на шоумена и лидер на ИТН Слави Трифонов ще събира подписи, за да се проведе референдумът заедно с местните избори. Това трудно би им се удало втори път – в периода, когато бяха на върха на популярността си, събраха над 670 хиляди гласа, а референдумът, състоял се заедно с президентските избори през 2016 г., за малко не мина заради едни 12 хиляди гласа.
Въпросът в подписката на ИТН гласи: „Подкрепяте ли провеждане на избори за Велико НС, което да реши въпросите за промени във формата на държавно управление от парламентарна в президентска република?“.
„Това е просто съвпадение – аз какво да направя, че този парламент не успя да направи нищо„, заяви Трифонов на въпрос относно съвпадението с подписката на „Възраждане„. Не че предишните се отличиха. Върволица парламенти се окичиха с безславие, докато глашатаи не започнаха да тръбят за какво са партиите – ето президентът колко добре се справя. И от ИТН наляха още в тая мелница с данни от проучване – около 26% са удовлетворени от демокрацията в България, 87% не вярват на Народното събрание, 2/3 – на Министерски съвет и прокуратурата. Но към президента Радев кредитът на доверие е висок.
Излиза, че едноличните решения на една, макар и мажоритарно избирана фигура, биват одобрявани, но не и парламентът с неговите 240 депутати, представляващи различни партии. Тези процеси наподобяват един модел на управляема демокрация, свързван с Русия, но не и с Европа.
Далекобойна тактика
Подписките за референдуми не преследват само краткосрочните ефекти за реанимация на избирателната активност и резултати на вота. Последствията от тях ще са по-дълготрайни – защото дълбаят в пукнатините, за да ги превърнат в разломи. Присъединяването към еврото е стъпка към пълноценната интеграция в ЕС. „Защита“ на националната валута от този процес означава изолация, дори алиенация от Общността, към която България е избрала да се присъедини. В това се прицелват и руските хибридни атаки. Така че колкото по-дълго тътне шумът около подписките срещу еврото и парламентарната демокрация, толкова повече съмнения, безпокойство и отчуждаване ще произвеждат.
Служебното правителство също помага – не е стартирало информационно-разяснителната кампания за еврото, както го задължи 48-ото НС. А президентът не го подсеща да се размърда – зает е да действа като глава на републиката.