Гешев във „Факултета“: пиар, при това неуместен
Прокуратурата лесно ще се справи с обвиняемия за смъртта на таксиметров шофьор. Но изглежда невъзможно за българското обвинение да отбележи успех срещу корупцията по високите етажи.
„Прокуратурата не може да замести държавата, но все някой нещо трябва да направи„, заяви вчера в столичния ромски квартал „Факултета“ главният прокурор Иван Гешев, явно този „някой“ по подразбиране. Бил поканен от ромски лидери заради напрежението, което възникна, след като в събота таксиметров шофьор почина след побой.
Случаят е в процес на изясняване, но прокуратурата вече е привлякла към наказателна отговорност млад мъж, който „по непредпазливост причинил смъртта му, вследствие на умишлено нанесена телесна повреда„. Обвиненият 23-годишен младеж пък е в болница след сбиването, в което са участвали и други. Смъртта на 34-годишния водач предизвика протести на хора от квартал „Факултета„, които, разгневени, блокираха кръстовища и улици в София, а таксиметрови шофьори поискаха от МВР конкретни мерки за сигурността си и обещаха национален протест в близките дни.
Внушенията на Гешев
Такива искри лесно могат да запалят пожари – като протеста на таксиметровите шофьори пред парламента през 2007 г. или бунтовете в Катуница преди 11 години. През 2011 г. бус, пълен с близки на живеещия тогава в селото Кирил Рашков, по-известен като Цар Киро, прегази 19-годишния Ангел Петров. Неговият приятел Павел пък почина в болница, след като се включи в протести в селото след инцидента. Случилото се предизвика опожаряване на къщи на фамилията Рашкови и сблъсъци с полицията.
От една страна, поведението на главния прокурор може да се тълкува като превантивна мярка срещу подобни изстъпления. Да види българското общество стопроцентово националноотговорно поведение, докато политиците са на път отново да се провалят в опита си да съставят правителство. От друга страна, пресилено е, когато Иван Гешев обявява, че делото ще е на специален надзор от Апелативна и Върховната касационна прокуратура – и това идващо от известното с избирателното си (без)действие българско обвинение.
Преди 2 месеца служебният министър на вътрешните работи Иван Демерджиев обяви, че събира обобщени данни за всички производства по разследвания на МВР, потънали в прокуратурата, които ще предаде на правосъдния министър Крум Зарков за търсене на отговорност. При друга законова уредба щеше да е възможно да се провери и намесата във „вътрешното убеждение“ на прокурори, на база което те предприемат „необходими действия за разкриване на обективната истина„.
В момент, в който „Демократична България“ и „Продължаваме промяната“ поставят като условие за подкрепа на правителство реформа на прокуратурата и отчетност и контрол за главния прокурор, Гешев критикува политици за „бума на престъпността„. Без да назове поименно никого, в изявление, предназначено за медиите, не за насъбралото се множество, Иван Гешев обвини тези, „които наричат себе си политици„, за извършените през последната година промени, довели до вълна от престъпност, сравнима с тази през 90-те.
През последната година с решение на 47-ото Народно събрание бе закрито спецправосъдието – действие, неколкократно изтъквано от главния прокурор като основна причина за висока престъпност. Внушенията на Гешев не се потвърждават – анализ на спецправосъдието, изготвен миналото лято от Министерството на правосъдието, потвърди ниската му ефективност. Една от констатациите в документа е за големия брой сключени споразумения, с които приключват делата в специализираните съдилища и така се намаляват значително присъдите.
„Какво прави главният прокурор на мястото?“
Поредицата от катастрофи с дрогирани шофьори, убили хора, и разкрития за „чадър“ в МВР и корумпирани полицаи, вкараха вътрешното министерство и прокуратурата в конфликти – нещо нечувано при управлението на ГЕРБ. Например за случая, при който пиян и дрогиран връхлетя с поршето си върху друга кола на околовръстното в София, при което загина френски гражданин. Двете институции се спречкаха кой е разкрил двамата полицаи, заподозрени, че са пазили обвиняемия за катастрофата. Според Гешев инициативата е на прокуратурата, не на дирекция „Вътрешна сигурност“ на МВР. Но за обществото не е от значение кой си приписва заслуги, а дали обвиненият ще получи справедлива присъда на база годни за целта доказателства и обвинителен акт.
Сега главният прокурор и вътрешният министър отново влязоха в задочен спор. По Нова телевизия вчера Демерджиев заяви, че „прокуратурата не е нещо извън държавата„, а МВР си е свършило работата – задържало е извършителя и е обезпечило свидетелите.
„Какво прави главният прокурор на мястото е много интересен въпрос. Ако той визира мен като вътрешен министър защо не съм там – веднага обяснявам. Колкото и да е тежък и неприятен този инцидент, той все пак е криминален инцидент. Това не е нападение над таксиметровия шофьор в собственото му такси, докато извършва дейността си, а изключително неприятна саморазправа“, обясни вътрешният министър.
Присъди за корупция няма, а Гешев е все така недосегаем
Лесно е да се вземе такова дело на специален надзор от по-висшестоящи прокурори. Лесно ще се справят и с обвиняемия, както навремето бързо бе осъден Симеон Йосифов, обвинен за убийството на Ангел Петров – присъда от 18 години, намалена по-късно на 15. Но изглежда невъзможно за българската прокуратура да отбележи успех срещу корупцията по високите етажи. А едно от делата с висок обществен интерес, известно като „измамата на века“ – за фалита на КТБ, още се точи на първа инстанция. Прокурор по него беше Гешев.
Наистина, какво точно прави главният прокурор във „Факултета„? Прилича на пиар, при това неуместен.