Варианти за управление има. Да видим дали ГЕРБ желае това.
Има ясна възможност да се състави правителство. То ще има сериозни предимства. Още повече, че казусът “Радев” се превръща във все по-сериозен проблем за България. Но остава да видим дали ГЕРБ ще имат воля да управляват.
В това Народно събрание има ясна възможност за съставяне на експертно правителство с третия мандат, ако той бъде даден на партията на Стефан Янев. ГЕРБ, ДПС и БВ имат 115 места и им трябва малка подкрепа, за да реализират свое управление. Тя най-вероятно би дошла от БСП, които вече заявиха, че не изключват възможността да подкрепят правителство, ако то не е с мандата на ГЕРБ, ДПС или “Възраждане”. Още повече, четирите партии вече си сътрудничиха при избора на Вежди Рашидов за председател на НС.
Към момента, основното, което може да се превърне в пречка пред този план, е фриволно решение от страна на ГЕРБ да отидат на пети парламентарни и четвърти предсрочни избори в рамките на по-малко от две години. Отговорността за такива избори би била изцяло тяхна и те ще са продукт на партийното им желание да се спечелят няколко гласа повече, както и на сметките на лидера им по отношение на проблемната му репутация.
Експертната формула: Едно такова правителството вероятно ще бъде обявено като кабинет на “националното спасение, отговорност” или нещо подобно и в него ще доминират експерти, които не са партийно ангажирани. Не е изключено да има и няколко ключови политически фигури от четирите партии, които обаче да скрепяват политическото съгласие. Мандатът на правителството първоначално ще е до местните избори, но може да бъде и удължен, ако формулата се окаже работеща.
Политиката: Всъщност един такъв кабинет би продължил политиките на правителството “Петков” в много голяма степен.
Повишаването на пенсиите и социалните плащания ще се запазят, макар че нови повишения може и да бъдат временно отложени. БСП обаче ще настоява за по-щедра социална политика и е вероятно да получи повишаване на минималната работната заплата, което всъщност ще потвърди подхода на Асен Василев към фискалната стратегия.
Вече е ясно, че прогнозите и бюджетните идеи на служебното правителство “Донев” бяха просто пропагандни материали, които целяха единствено да атакуват ПП и ДБ. Затова и служебното правителство отказва да внесе свой проектозакон за бюджета в НС и дори излиза с екстравагантни идеи, че има три алтернативни проекта. Това значи само едно – отказ да се носи отговорност за прогноза и изчисляване на балансите за догодина. Както и потвърждение, че настоящият бюджет е по-добра основа за посрещане на зимата, отколкото проекциите на служебното правителство. В една такава среда е вероятно и едно ново редовно правителство да стъпи по-скоро на настоящия бюджет, отколкото на кашата от противоречиви допускания на служебния финансов министър.
По отношение на Украйна БСП би била сериозен проблем в една нова “експертна” гарнитура. Затова още преди да се състави подобно правителство, би било добре да има подробно и ясно решение от страна на НС за позицията на България за войната в Украйна – от пращането на оръжие до превъоръжаването на армията. Едно такова решение би задължило всяко правителство – и редовно, и служебно – да води съответната политика.
Корупцията: Новото правителство сигурно ще си сложи някаква “антикорупционна” брошка и ще бори абстрактната корупция в България. Или пък ще се опитва да търси корупция при “посредниците”, които ПП уж вкарали в газовия сектор. Тази формула продължава да се върти от ГЕРБ, които сякаш не могат да разберат, че скъсването с “Газпром” предполага общуване с компании, които в голямата си част са “посредници”, а не преки “производители” на газ. Но тази опорка изглежда е удобна на хората на Борисов, те си я харесват и ѝ се радват, така че едва ли скоро ще изчезне.
Докато си създават такива малки радости обаче, политиката срещу корупцията в страната и по високите етажи на властта ще се сведе до абсурдистка пантомима.
Предимствата на експертната формула:
Едно управление между ГЕРБ, ДПС, БВ и БСП не е нещо, което може да събуди ентусиазъм и да тушира естествени политико-естетически негативни реакции. В него се открива парадоксалността на избора на Вежди Рашидов за постоянен председател на НС: първоначално всеки би приел идеята за безвкусна шега.
Все пак експертната формула има солидни аргументи зад себе си, дори повече, отколкото избора на най-възрастния член на НС за негов председател:
1) По-добре е да се състави едно такова правителство, отколкото да се отиде на нови, скъпи, предсрочни избори, които ще са с неясен резултат по отношение на възможността да се създаде по-стабилно управление;
2) Това правителство би запазило възможността да има реална опозиция в НС. ПП и ДБ ще останат извън кабинета, което ще лиши “Възраждане” от комфорта да са единствена опозиция на управляващите. В Италия стана ясно, че когато всички основни партии влязат в “технократско” управление, печелят тези по-маргинални партии, като националистите на Мелони, които останат извън него. България няма нужда да надува платната на “Възраждане”, които биха я отвели в затлачени и минирани евразийски води;
3) ПП и ДБ ще получат възможност да продължат да държат вниманието върху конкретни корупционни проблеми. България няма проблем с корупцията по високите етажи като абстракция. Има конкретни и сериозни съмнения по отношение на лидера на ГЕРБ и те са свързани с няколко скандала, които (уж) продължават да се разследват. Само преди дни прокуратурата, например, подкрепи твърденията на МВР за необходимостта от ареста на ПР-ра на Бойко Борисов. Никоя нормална държава не може да си позволи да бъде в ситуация, в която във всеки един момент лидерът на най-голямата ѝ партия може да се окаже въвлечен и даже обвиняем по тежко корупционно обвинение.
Уви, тези конкретни съмнения в България не могат да се разсеят просто чрез нови, поредни избори или участие във властта, както ГЕРБ сигурно си мислят. Нито пък чрез тупане на топката и липса на адекватни действия по разследването на скандалите от страна на прокуратурата, която вече над две години е затънала в събиране на експертизи и превод на документи. Добре е да има реална опозиция в лицето на ПП и ДБ, които да не позволят тази проблематика да се смете под нечий коалиционен килим;
4) Един такъв по-разнороден четворен формат изглежда би имал частичната благословия на президента Румен Радев, който така или иначе се е превърнал в критик основно на ПП и ДБ, както и на евроатлантическите партии. И в критиките си напоследък минава границите на разума и приличието, като открито ги обижда като “войнолюбци”, страхливци, които няма да се сражават за страната си и т.н. С всичко това казусът “Радев” се превръща във все по-сериозен проблем за България, но една четворна коалиция би поотложила за момента челния му сблъсък с парламента и изпълнителната власт. И, най-важното, би измъкнала властта от ръцете на президента.
В крайна сметка, България е парламентарна демокрация и трябва да уважава изборните си резултати. ПП и ДБ не спечелиха предходните избори и е редно да са в опозиция. ГЕРБ и ДПС излязоха първи и имат отговорността да управляват, така както могат. Варианти за управление има, сега предстои да видим дали имат желание за това.