България е важна и способна. Време е да вдигнем глава.
Крайно време е да спрем да се наричаме малка държавица. България е важна и способна. За разлика от част от политическия ѝ елит. Мислете за този парадокс, когато отивате до урните в неделя.
Изпращаме поредната вяла предизборна кампания. Ако не и най-вялата досега. И то на фона на агресивна и унищожителна война, която се води пред прага ни, на фона на грандиозни геополитически промени и противопоставяния, на фона на невиждан по скоростта и обхвата си технологичен и енергиен преход.
Всичко това се случва по света, разбира се. Според голяма част от българските политици самата България няма нищо общо с тези процеси. Повечето я представят като една малка и незначителна държавица, твърде ограничена в способностите и капацитета си, за да се меси в решенията на „големите“. Тя трябва единствено да заляга пред големите процеси в света, евентуално някак тарикатски да успее да им отговори. Но в никакъв случай да не участва в тях.
„Твърде малки сме, за да се месим“
Да започнем с войната. България трябва да запази неутралитет по отношение на войната в Украйна, призовават редица политици начело с президента Румен Радев. И се опитват да ни внушат, че сме твърде малки и незначителни, за да се месим, камо ли да изпращаме оръжия на нападнатата от агресора Путин страна. Дори да се абстрахираме от моралните и политически съображения, България има една от най-внушителните военни индустрии в цяла Европа, особено що се отнася до производството на боеприпаси. И да, българската военна помощ за Украйна има ключово значение за хода на войната. Призна го дори украинският външен министър пред германския вестник „Ди Велт„.
България носи отговорност пред своите партньори от НАТО и Европейския съюз, които разчитат на гласа и позицията ѝ. Все пак тя е 10-ата по територия страна в Общността (от общо 27) и 15-ата по население – по-голяма от държави като Австрия, Чехия и Нидерландия и по-населена от Дания, Финландия и Ирландия. Крайно време е да спрем с клишето за малката държава – то просто не отговаря на истината.
По отношение на важните социални, икономически и обществени теми най-шумни са тези кандидат-депутати, които се държат като вождове на някое изолирано островно племе. За тях най-големият страх и най-голямата опасност е някоя „зараза“ от останалия свят да проникне на острова. Например еврото и еврозоната, които очевидно ще са водещо плашило не само на тази, но и на следващи кампании. Еврото ще ни съсипе, разпалено обясняват въпросните. Все едно българският бизнес и икономика не са достатъчно способни да се адаптират към общоевропейската валута, която се използва в 20 от 27-те страни членки. Днес всички те са с по-добре развита и интегрирана икономика от България, включително заради членството си в Шенген и еврозоната. Защо не и ние?
Демонизират се и дебатите за повече човешки права (що се отнася до домашното насилие и ЛГБТИ общността например) като нещо външно и чуждо на народа ни. Сякаш защитата на същите тези човешки права не е допринесла значително за това всяка година държави като Финландия, Дания и Исландия да оглавяват Световния доклад за щастието на ООН. Защото повечето хора там се чувстват защитени и приети. Нима българите не заслужават същото? Без значение от пола, сексуалността и етноса си.
По отношение на инфлацията и зеления преход се обсъждат предимно възможностите за тарикатлък – как да успеем да завъртим нещата така, че въглищните централи да работят възможно най-дълго, като напълно се игнорират въпросите за здравето на хората, които се трудят там и живеят наоколо. В „малка и незначителна България“ нямаме ресурс да мислим за здравето на хората. Поредна лъжа. Лъжа е също така, че мерки като таван на цените, ограничения на вноса и подобни анахронизми ще помогнат на хората да живеят по-добре. „Никога през последните 4000 години, когато е бил прилаган навсякъде по света, таванът на цените не е бил успешен„, казва икономистът Агустин Ечебарне. Дори да сработят сега, тези решения са временни и няма да променят стандарта на хората.
За да престанем да кретаме на опашката в Европа под етикета „най-бедни“, имаме нужда от сигурност за бизнеса чрез добро правосъдие, иновации и по-малко бюрокрация. Не е нужно водещите международни организации да ни го повтарят при всеки доклад за страната, достатъчно е да погледнем в огледалото и в собствения си опит, за да се убедим, че е така. Никога няма да забравя как шеф на голяма австрийска компания ми отговори на въпроса защо имат клонове в Гърция и Румъния, но не и в България: „Защото веднага ми поискаха 10% под масата“.
Седем въпроса
Да се върнем на външнополитическите позиции. В началото на последната седмица на кампанията ДВ изпрати седем въпроса за външната политика на България до политическите партии, които според социолозите най-вероятно ще влязат в следващия парламент:
Трябва ли България да приеме еврото възможно най-скоро и защо?
Как България трябва да адресира критиките на Нидерландия и Австрия относно корупцията, правовата държава и нелегалната миграция, с които беше аргументирано налагането на вето за присъединяването на България към Шенгенското пространство?
Трябва ли Владимир Путин да бъде изправен пред международен трибунал за военни престъпления, както предполага издадената от Международния наказателен съд заповед за арест на руския президент?
Какви допълнителни мерки трябва да предприемат България и другите страни от ЕС, за да защитят украинския народ, включително и българското малцинство в Украйна, от руската агресия?
Какви стъпки трябва да предприеме София, за да намали напрежението със Скопие и да гарантира добросъседските отношения?
Какви мерки и политики трябва да приложат държавите в ЕС, за да спазят поетите ангажименти в Парижкото споразумение относно изменението на климата и да предотвратят климатична катастрофа?
Каква политика трябва да води Европейският съюз, за да се противопостави на нарастващото политическо и икономическо влияние на Китай?
Парадоксът
Това са важни въпроси както за България, така и за цяла Европа. Въпроси, на които всеки политик с визия трябва да има отговор. Нали? Е, до публикуването на този текст получихме отговор от едва една от партиите*. Останалите вероятно са твърде заети да дебатират цената на краставиците. Или да ровят в някакъв учебник за шести клас.
Крайно време е да спрем да се наричаме малка държава. И да се държим като незначителна такава. Защото не сме и защото по този начин зачеркваме всичко, постигнато от предците ни, на които иначе поднасяме цветя и се кланяме. България е важна и способна. За разлика от част от политическата ѝ класа. Мислете си за този парадокс, когато отивате до урните в неделя.
*Текстът е актуализиран в 14:15, когато получихме отговор от една от партиите, до които бяхме изпратили седемте въпроса за външната политика на България.