Борисов и планът с белия кон
Заради нелепиците около машини и кодове ще се върнем в първобитността на купения и контролиран вот в цялата му прелест. А Борисов явно има план – да се върне на бял кон. Възможно ли е?
В момента България е поставена на изчакване, докато ГЕРБ и най-вече лидерът им Бойко Борисов решат какво е по-изгодно за тях – да отидат на нови предсрочни избори или да съставят правителство около хартиеното мнозинство в този парламент.
Въпросното хартиено мнозинство – ГЕРБ, ДПС и БСП – междувременно мина през своето бойно кръщение чрез връщането на хартиената бюлетина. Като в средите на тийнейджърите и организираната престъпност, инициацията се състои в извършване на някоя дръзка беля или дори престъпление. В нашия случай хартиеното мнозинство така прекрои Изборния кодекс, че да може да си прави познатите магарии от близкото минало – купуването на гласове, изхвърлянето на бюлетини като невалидни и дописването на списъците. За мнозинството от хората е ясен смисълът на тази операция и затова те са против нея. Но и целта на операцията всъщност е точно такава – тя по същество представлява съучастие в голяма беля, което да скрепи доверието между ГЕРБ, ДПС и БСП. След тази беля те са вече бойни другари и могат да се пробват и за други пакости.
Планът „Бял кон“
ГЕРБ обаче вероятно още разсъждава дали все пак изборите няма да са по-изгодни за тях от сформиране на кабинет. Анализаторите, близки до Борисов, още преди октомврийските избори го убеждаваха, че тенденцията на ГЕРБ е възходяща, докато „Продължаваме промяната“ (ПП) и „Демократична България“ (ДБ) непременно ще се свият. Още един-два избора и хората ще забравят репутационните проблеми на лидера на ГЕРБ и ще го върнат на бял кон. Времето за това още не е дошло, но напролет паметта на българина вече ще е чиста от спомени. Тази семпла стратегия всъщност обяснява случващото се в момента: и хартиената бюлетина, и невнасянето на нов бюджет, и „евроатлантическите“ сценки, при които уж ГЕРБ и ДПС решават да пращат оръжия на Украйна, но накрая Радев пак не дава нищо с комични оправдания по въпроса. Все пак мнозина са забелязали, че ако хартиените „евроатлантици“ бяха сериозни, те вече щяха отдавна да са отстранили „гълъбите на мира“ от изпълнителната власт. За целта би било достатъчно да се създаде правителство около ГЕРБ, ДПС и БВ (115 гласа), с подкрепата на БСП по повечето въпроси. За Украйна това мнозинство би могло да разчита дори и на подкрепа от ПП и ДБ.
Все още преценката на Борисов е, че такова правителство не е изгодно за партията му и лично за него, защото то отлага, а може би и прави невъзможен плана му за връщане на бял кон. Целият въпрос е, че този план сам по себе си най-вероятно е илюзия. Мираж на един политик, натрупал цял керван с репутационен багаж, в който някои от камилите носят много спорни товари.
Планът с белия кон е застрашен от три основни опасности. Първо, ПП и ДБ може да не се сринат, както Борисов очаква. Социологическите прогнози засега не показват някаква сериозна промяна в разположението на силите. Нещо повече: с връщането на хартиената бюлетина ГЕРБ извършиха нещо силно непопулярно, което допълнително ще консолидира и мобилизира привържениците на ПП и ДБ. Така че съвсем реалистично е след едни избори напролет България да се окаже в същата парламентарна ситуация, в каквато е в момента. Или в друга, но не такава, която би харесала на Борисов. Тогава той хем ще е изпуснал питомното да състави правителство и да управлява с хартиената коалиция, хем ще е почти персонално виновен за още едни безсмислени избори, както и за оставането на служебното правителство на Радев на власт за една цяла година.
Второ, бял кон може да няма, защото обещанието на ГЕРБ е вътрешно противоречиво: няма да управляваме с ДПС, БВ или БСП сега, но след още едни избори напролет вече ще сме готови – стига ПП и ДБ да се свият. Въпросите са следните. Ако могат да управляват сега, защо не го направят и не спестят мъките на страната от нови избори и служебни правителства? А ако не могат сега, какво толкова ще се промени напролет, че да го направи възможно?
Тук стигаме до истинските и много проблематични основания на плана на ГЕРБ. Едното основание вече беше споменато – народната забрава: вярването, че след още едни избори флашката на народната памет ще е чиста и без спомен. Магическа самоочистваща се флашка един вид. Второто основание е залагането на народния уплах – през зимата толкова ще наплашат хората, че напролет да са готови на всякакво правителство. И изчистването на паметта, и стряскането на хората са стратегии, които обаче са отблъскващи. В крайна сметка никой не обича да го третират като рибка в аквариум с 15-секундна памет или като заек в зайчарник, на когото да му се зъбят през решетките.
Третата опасност пред плана „бял кон“ е може би най-сериозната. Проблемът е, че с всяко свое действие хартиеното мнозинство в този парламент напомня на хората какви са проблемите около ГЕРБ и ДПС, които доведоха до тяхната политическа изолация през последните години. Това хартиено мнозинство вече управлява България дори и без съставянето на правителство и неговите решения са пределно видими:
– Ще се разплащат огромни суми на пътищари по правилата на ГЕРБ – тоест, без достатъчен контрол, авансово и за незнайно каква свършена работа. Пътищата и магистралите ще са или липсващи, или надупчени;
– Половин милиард за язовирите ще си остане и той харизан на определени фирми срещу малка обществена полза. А и моделът ще бъде продължен;
– България ще продължава да шикалкави в енергийната политика, да търси я руски газ, я руски нефт, я руско ядрено гориво, да оправдава милиардите, дадени за „Турски поток“ и да хвърля прах в очите на хората с „едното левче“, с което уж цената на бензина ще бъде намалена. Всъщност ако ГЕРБ изчакат достатъчно дълго, обещанието за едното левче все ще се изпълни по естествени гео-енергийни причини – въпрос на търпение е;
– Българската банка за развитие отново ще стане обслужваща касичка на привилегировани фирми.
Хартиеното мнозинство в действие
Като прибавим към това и съюза с Иван Гешев, осигуряващ наказателно-правен чадър, бутафориите с „правната реформа“ и замитането под килима на скандалите около Борисов, получаваме един политически „пакет„, който малцина ще възприемат като атрактивен. И най-важното – този пакет ще събуди спомени, които уж трябва да бъдат изтрити от флашката на народната памет.
Новото в пакета, което хартиеното мнозинство демонстрира, също не е толкова атрактивно, колкото някои си мислят. Аргументите за връщането на хартиената бюлетина приличат на някакво електорално антиваксърство или вяра в кемтрейлс – ирационални суеверия срещу машините, кодовете и науката като цяло. Да, ще има недоверие в машините, защото то бе създадено по същия начин като недоверието към ваксините или пък вярата в кемтрейлс. И както заради антиваксърството България регистрира световни рекорди в свръхсмъртността през последните две години, така и заради нелепиците около машини и кодове ще се върнем в първобитността на купения и контролиран вот в цялата му прелест.
Накратко: проблемът с хартиеното мнозинство не е в червените линии, които уж някой чертаел. Това мнозинство е налично в НС и то има демократичен мандат да управлява. Страхът на това мнозинство обаче е, че управленският му „пакет„, управленската му програма са толкова неатрактивни, че мигом ще настроят хората срещу нея. Този проблем няма да изчезне напролет обаче. Затова ако хартиеното мнозинство си вярва, по-добре е да се официализира още сега.