Срамната история с картите за безплатно паркиране в София
В София са били раздавани стотици карти за безплатно паркиране при дългогодишното управление на Йорданка Фандъкова. Една срамна история, която напомня за привилегиите от времето на социализма.
Промени, засягащи паркирането на два централни булеварда в София, се превърнаха в национален политически проблем. Много по-голям проблем обаче се оказва раздаването на стотици карти за безплатно паркиране в синя и зелена зони при дългогодишното управление на Йорданка Фандъкова, което беше огласено в понеделник на пресконференция от столични общински съветници от групата на „Продължаваме Промяната-Демократична България-Спаси София“. Защото тук не става дума само за броя на паркоместата и загуба в размер на милиони левове заради неплатено паркиране. Проблемът е в погазването на самата идея за общинско управление, призвано да управлява публичните ресурси справедливо и в интерес на всички.
Твърденията на „Продължаваме промяната -Демократична България“ („Спаси София“) (ПП-ДБ-СС) за картите за безплатно паркиране на синя и зелена зона са манипулативни и показват безпомощност. Това посочиха от групата на ГЕРБ-СДС в позиция, изпратена до медиите, по повод изказване на… https://t.co/XaziX0gzUY
— град София (@sofiagrad) June 3, 2024
Като правоимащите от времето на Живков
Срамната история с картите за безплатно паркиране досега е била крита и поради това, че те са издавани без правно основание. Нещо като привилегиите от времето на социализма – за номенклатурата, но и за цели семейства на „правоимащите“, защото автомобилът може да се паркира свободно, независимо кой го управлява. А много често картите са били без регистрационен номер на кола и без име на приносител – направо като печеливш фиш от тотото, който може свободно да се ползва от много ръце, нонстоп.
Навремето Тодор Живков лично е добавял и задрасквал имена на правоимащи, включени в режима на специални еко гозби, приготвяни в днешния хотел „Рила“ и често доставяни вкъщи със служебните волги и мерцедеси. Десетилетия по-късно столичната кметица е раздавала еднолично по предложение на Центъра за градска мобилност анонимни карти за безплатно паркиране из целия град.
Срамно е и разточителството за общинската администрация, която буквално си е окупирала тоталния център на София около сградата на общината до площад „Александър Невски“, за да идват служителите на работа. Кабинетът на един от зам.-кметовете например е имал 6 карти, а една от дирекциите – 16. Карти обаче са били раздавани и на други институции – точният брой е неясен. От ГЕРБ признаха за 18 на служителите от Държавна агенция „Технически операции“ – добре, те трябва да имат свобода на движението да проследяват и подслушват, с надеждата все пак в повечето случаи обектите им да са наистина престъпни елементи. Но колко още длъжностни лица от други ведомства са имали право на такава екстра? А предприемачи и обществено известни фигури?
Да се ползваш с привилегии, ако си на власт – този манталитет е непробиваем и на централно ниво. Каквато и да е властта, служебните автомобили са неин неизменен атрибут. А те вървят с паркоместа пред ведомствата и с шофьори. Не само министрите и зам.-министрите имат служебни коли и шофьори, но и началниците на кабинети. Ползват такива и шефове на дирекции, агенции, областни администрации и пр. Всичко това е не просто значим публичен разход – за автопарк и поддръжка, гориво, заплати, осигуровки, но и задръства града с превозни средства и мръсен въздух. Какво ще му стане например на един началник на кабинет на министър да си вземе метрото и да отиде на работа в министерството, което е в центъра на града, а когато се наложи да ходи в командировка, да ползва обща служебна кола, вместо да разточителства с персонална и с шофьор? Ясно е какво – иначе няма да се чувства специален. Автомобилът, шофьорът, паркомястото са атрибут на властничество.
Слуги или управници на обществения интерес
От тук започва и ключовият въпрос дали в местната и в централната власт излъчваме слуги или управници на обществения интерес. Не може да очакваме модерно развитие на населените меса и на цялата държава, ако вземащите управленски решения поставят най-отгоре личните си интереси и се овластяват с привилегии за сметка на общото благо. Не можем да очакваме добри и трайни решения за не толкова сложни проблеми, като подобряване на уличното движение, осигуряване на повече велоалеи и пешеходни пространства в градовете, ако хората с власт сами са част от проблемите, които трябва да разрешават. Той не иска да слезе от колата и да паркира на повече от 10 метра от входа на службата си, вие искате да работи за град за хората.
Хората винаги са били нетърпими към привилегиите, защото те правят едни „по-равни“ от останалите. Ако промяната в организацията на движението в София по булевардите „Патриарх Евтимий“, „Фритьоф Нансен“ и „Витоша“ е недообмислена, недокомуникирана и ако не балансира добре интересите на всички заинтересовани – и с това е пример за недобро управление, то скришното раздаване на безплатни карти за паркиране взривява самата идея за публично управление.