Армията на Русия: Извращения, мародерства, разложение
Армията на Русия се разлага. Тя се държи като окупатор и мародерства дори на своя територия. Тази армия е опасна и за самите руснаци. А спящото руско общество засега не осъзнава какъв експеримент си прави режимът с него.
В края на 1980-те години, докато служех в армията, реших да попитам командира си кога във войската са се появили извращенията на старите войници спрямо младите. Подполковникът обясни: „Това стана в края на 60-те и началото на 70-те години, когато се уволниха и последните офицери, които бяха воювали. Те знаеха, че е необходима постоянна бойна подготовка, а не строителство на навеси и участие в прибиране на реколтата. Те разбираха, че дисциплината трябва да е съзнателна и осъзнаваха, че не от всеки наборник може да излезе добър войник – например, ако е с разклатено здраве или има престъпни наклонности“.
„Извращенията“ като система
По думите на моя командир, пак тогава на армията започнало да ѝ се отразява намаляването на населението – в резултат от безкрайните войни и наказателните колонии ГУЛАГ. Военните комисии започнали да прибират всички наред. Нравите от съветските квартални банди и от лагерните зони станали нещо обичайно и за въоръжените сили. Липсата на сержанти, които да отговарят за базовото обучение и за поддържането на бойната подготовка, превърнала офицерите в надзиратели, които имали все по-малко време за повишаване на професионалните умения. Престижът на военната професия в обществото рухнал.
Към това искам да добавя от себе си следното: корупцията и кражбите в армията, съдейки по разказите на други войници, не са били толкова мащабни, колкото са днес, но са били забележими и постоянни. Една от причините за поражението на СССР в Студената война стана осъзнаването на простия факт, че въпреки изобилието от „желязо“, съветската армия просто не е способна да се противопостави на НАТО.
Кадрите в армията
Спомних си за този разговор, когато прочетох за мародерствата на руски военни в Курска област. Те разграбвали домовете на местните жители, избягали от украинската армия. По устав това е престъпление, за което виновните трябва да бъдат изправени пред трибунал. А и насилието спрямо мирни жители на чужда страна също е престъпление. Т.е. дори според руското законодателство убийците и грабителите от Буча и Ирпен би трябвало да бъдат арестувани и предадени на военен съд. Но това не стана и няма да стане.
От 2007 година нататък Путин започна да създава професионална армия. До голяма степен той успя в това начинание благодарение на невоенния министър на отбраната Анатолий Сердюков – несвързан с постсъветската военна каста, бивш търговец на мебели, който проведе редица строги реформи, променили руската армия. Тя стана по-съвременна и по-боеспособна. Но армията на Руската федерация очевидно не беше готова за войната в Украйна, започната от Кремъл през февруари 2022-ра, която продължава вече близо три години. Армията чисто и просто не разполагаше с достатъчно кадри за толкова мащабни и продължителни бойни действия.
Мародерството – част от „общия пакет“
След провалената мобилизация от 2022-ра година руският режим заложи на създаването на масова армия от наемници. „Вагнеровци“, затворници, следствени, вербувани за „хонорар“ – всички те са олицетворение на едно и също: бедната и престъпна Русия се превърна в основна ударна сила и пушечно месо на режима. Скоро след пристигането си на фронта, а понякога и още в учебния център, наемниците започват да разбират какво може и какво не бива да се прави в тази война. Може например да се забогатее дотолкова, доколкото позволяват командирите. При това няма значение на чия територия.
Избягалите от украинците руски жители на Курска област са изпитали на гърба си тази неформална особеност на военната политика на Русия. Мародерството днес фактически е просто част от „целия пакет“. А това, че някой отделен грабител от домовете на местните хора може и да бъде изправен пред трибунал, не променя картината принципно. Вирусът на безнаказаността сред въоръжените хора, при това с престъпно минало, е много заразен. „Винтовката ражда власт!“, казва навремето Мао Дзедун.
Армията на Русия се разлага. Новият ѝ девиз е „Безнаказаност срещу живот“. Но това е моралът на средновековното опълчение, а не на съвременните въоръжени сили. И тази армия е опасна не само за противника, но и за собствените си граждани. Спящото (или преструващото се на спящо) руско общество изглежда засега не е осъзнало какъв експеримент си прави режимът с него.
Много по-опасни от съветските ветерани от Афганистан
Диктатурата като че ли се надява войната да „изчисти“ обществото от престъпниците – те може да загинат някъде на фронта, а затворите ще се разтоварят и улиците ще станат по-сигурни. Да се мисли така обаче е грешка. Почти ежедневните съобщения за убийства и грабежи, извършени от „ветерани на специалната военна операция“ го потвърждават. Но това е само началото. В своите канали в Телеграм много от тях заплашват с връщането си у дома да се „разправят“ със съдиите и ченгетата, „които не защитават народа от корумпираните чиновници и мигрантите“. Разбира се, не всички ще доживеят връщането си. Но доживелите ще бъдат много по-опасни от съветските ветерани от Афганистан. Много от тях станаха бандити. И много от тях ще посегнат към властта.