Фалшив рейтинг: Кой прави тази услуга на “Възраждане“?
Социологически “проучвания“: кой надува рейтинга на “Възраждане“. Социологическа агенция-фантом напудри рейтинга на „Възраждане“, а данните от това „изследване“ се тиражират далеч не само в социалните мрежи. Очевидно някой се готви за избори.
В социалните мрежи циркулира „социологическо изследване” на агенцията БНМ „Рисърч груп”, която е напълно неизвестна за професионалните социолози. Проучването впечатлява с това, че почти удвоява резултата, който „Възраждане” би имала, ако изборите бяха днес. Според БНР, „информацията” изхожда от страница, свързана с „Възраждане”. Ако се доверим на „данните”, формацията „вече е втора политическа сила” с резултат от 18,4%.
Агенция-фантом
ДВ потърси социолози за коментар.
Според председателката на Управителния съвет на Българската социологическа асоциация (БСА) Румяна Стоилова и професор по социология в БАН е погрешно изобщо да се ретранслират подобни „изследвания”. Проблемът, според нея, е и в това, че в материала на БНР графиките с данните на „Тренд” и „Алфа Рисърч” са публикувани заедно с тази на въпросната Фейсбук агенция. Така, посочва проф. Стоилова, възниква въпросът дали данните на утвърдените агенции оборват тези на агенцията-фантом или се случва тъкмо обратното – без да искат я легитимират.
Проф. Стоилова се солидаризира с мнението на Боряна Димитрова от „Алфа рисърч”: извадката от 5000 души, каквато БНМ „Рисърч груп” твърдят, че са ползвали, е подозрително голяма. Това е трик, който се използва тъкмо от агенции-фантоми, за да внушат, че данните им са достоверни.
Социологията е наука, тя борави с информация, която е проверима, събрана чрез научни методи. Иначе всеки може да си направи страница в социалните мрежи и да публикува каквито си иска данни.
„Някой се готви за избори“
Евелина Славкова, съоснователка на „Тренд” и член на Управителния съвет на БСА, също не е чувала за въпросната агенция. И тя обръща внимание на странния размер на извадката, както и на връзките с „Възраждане”. Според нея тези „данни” се публикуват, защото „някой се готви за избори”.
„Не вярвам в достоверност на данни от мними агенции без упомената методика, без ясен срок на реализация, без възложител и т.н. Няма как това да звучи сериозно в ушите на хора, които ежедневно се занимават с тази работа. От друга страна публикуването на такива данни в медиите без проверка е един от моментите, които позволяват тази порочна практика да продължава с годините с различни мними агенции. Необходимо е да се наложат някой прости правила в това отношение, като лице за контакт с агенцията, методика, възложител и т.н., преди медиите да публикуват. И разбира се – гилдията трябва да бъде непримирима в такива моменти, защото такива изследвания петнят имената на всички добросъвестни агенции” – казва Славкова.
Какво да правят медиите?
Дали обаче медиите трябва просто „геройски да мълчат” за подобни изследвания-внушения, с аргумента да не им дават гласност? Това работеща стратегия ли е, при положение, че така или иначе хиляди хора вече споделят „новината-сензация” в социалните мрежи?
Проф. Стоилова препоръчва на медиите и потребителите, готови да споделят информацията в социалните мрежи, особено ако става въпрос за непозната агенция, първо да се консултират със сайта на БСА. Там вече ще има списък на утвърдените агенции, базиран на проверима публична информация.
Социолози-доброволци – що е то?
Крайно време е да се потърси сметка и от политиците, ако те използват за своя политическа реклама непроверими данни от призрачни агенции.
Самият Костадин Костадинов коментира, че изследването на БНМ „Рисърч груп” е фалшиво, забележете, защото проучване на „социолози-доброволци” показвало, че „Възраждане” вече е първа политическа сила.
В чл. 205 от Изборния кодекс се казва: „всяко огласяване на резултати от допитвания до общественото мнение или на социологически проучвания по повод на изборите, извършено чрез медийна услуга или по друг начин, трябва да съдържа и информация за възложителя на допитването или проучването, за организацията, извършила допитването или проучването, и за източниците на финансирането му”.
Очевидно достоверността на данните и методите на „доброволците”, цитирани от г-н Костадинов, е същата като на агенциите-фантоми.
Да открием истината чрез анализ на лъжата
Накрая, си струва да припомним прозренията на Умберто Еко за ролята на лъжата в комуникацията.
„Днес е трудно да различиш кое е истина и кое лъжа, но аз разбрах, че е по-лесно да откриеш истината чрез анализ на лъжите… Мисля, че 50% от общественото мнение се гради на лъжи и ние постоянно сме подвеждани”, казва писателят. И още: „Лъжата е фундаментален аспект на комуникацията. Тя е разговор за възможни светове. За реалността би могло да комуникира дори едно куче. То обаче не може да лъже”.
Добре е ние, гражданите, медиите и социолозите, да не забравяме това.