Reading Time: 4 minutes

Пред Народния театър: така започва обикновеният фашизъм

Тълпа националисти щурмува най-големия театър в България и не пусна над 700 души да гледат пиеса на Бърнард Шоу, защото ги обиждала като българи. А полицията не ги спря. Така започва обикновеният фашизъм. 

Обикновеният фашизъм започва с цензурата и потъпкването на свободата на изразяване – като забраната да се играят театрални спектакли. Това направиха в България щурмоваци с развети национални трикольори, а служебната власт не реагира на варварщината в храм на изкуството, за която се подгряваше от седмици в медии и социални мрежи.

Шоу и българите

В държава от ЕС тълпа националисти щурмува най-големия театър и не пусна над 700 души да гледат пиеса на Бърнард Шоу, защото ги обиждала като българи. Полиция спираше хората с билети на метри от входа на Народния театър, блокиран от разпенили се патриоти с развети знамена. Вместо да направи обратното. Но за целта трябваше да има адекватни на ситуацията заповеди. И понеже такива липсваха, полицаите бяха „санитарен кордон“ между агитката от „българи-юнаци“ и „еничарите“, „евроатлантическите подлоги“, „джендърите“, каквото крещяха протестиращите между „Шуми Марица“ и химна.

Забавната сатира за войната „Оръжията и човекът“, режисирана от световноизвестния Джон Малкович, се игра пред празна зала, а представлението беше стриймвано на живо на платформата на една от големите телевизии – bTV, докато отвън тълпата беснееше, пееше патриотични песни, а някои хвърляха камъни и нападаха хора.

След опит да говори с тях, директорът на Народния театър Васил Василев се отърва със скъсана риза и удари, актьорът Владо Пенев беше блъскан, а аниматорът Тео Ушев, също с билети за постановката, стана обект на още по-голяма агресия. „Бяхме ритани, обругавани, плювани, заливани с разнообразни течности, удряни с дръжки от знамена“, написа той в социалните мрежи за последната си вечер в България, преди да замине. 

За безредиците няма задържани. А билетите за пиесата са изкупени до края на ноември.

Къде са службите и полицията

Ако следващия път в центъра на София започнат да се горят книги, полицията със сигурност ще пази кладите така, както пази подпалвачите на краен национализъм при демонстрациите им. С гръб към протестиращите и с лице към чакащите да влязат на представлението хора, униформените не проявиха каквато и да било инициатива да освободят входа на Народния театър и да осигурят пропускателен режим. Не се и опитаха да изгонят ултрасите или поне да накарат тези с маски да ги свалят, нито да проверят кои от тях са пълнолетни.

Никакви мерки не са взети отрано – изглежда, от страх от сблъсъци или пък от съглашателство. По време на протестите и през 2013-2014 срещу кабинета „Орешарски“ и избора на Делян Пеевски за шеф на ДАНС, парламентът беше опасан с метални заграждения, сложени на метри през него. Същото беше и на протестите през 2021 година.

По Закона за събранията, митингите и манифестациите местните власти, съгласувано с полицията, могат да предложат промени в първоначално заявеното място на протеста или да ограничат периметъра. Така че отговорност за липсата на предварителна организация носи както министърът на вътрешните работи Атанас Илков, така и Столичната община и СДВР. Оправданията, че демонстрацията е била заявена като протест за културното наследство, а е прераснала в друго, не вършат работа.

Заканите какво ще се случи и подклаждането на омраза към Малкович и пиесата, която режисира, са от месеци, но ескалираха преди премиерата. Ако институциите, в т.ч. ДАНС, не са в състояние да предвидят огнищата на напрежение и да предприемат превантивни действия, значи няма особена полза от тях. Ако са ги предвидили и са оставили конфликтът да ескалира, значи са за преосноваване.

На кладата на омразата

Независимо от факта, че „Оръжията и човекът“ е поставяна два пъти в България – през 1995 година от режисьора Николай Поляков в Драматично-куклен театър Враца и през 2000 година в Драматичен театър „Сава Огнянов“ в Русе, този път срещу нея се вдигнаха на щик. Съюзът на българските писатели (СБП), който стопанисва имоти и печатница, наследство от тоталитарния режим, се обяви срещу пиесата на Нобеловия лауреат Шоу със същата патетична ненавист, с която охули във вестника си наградата „Букър“ за Георги Господинов.

Организации като „Куберовъ воинъ“ и ВЗРО „Въртоп“ организираха онлайн петиция „Вън „Оръжията и човекът“! Патриотичната фондация „Нашият дом е България“, основана от арх. Пламен Мирянов, един от собствениците на строителната компания „Артекс“, също се включи в протеста. Антиваксърски групи, противници на Истанбулската конвенция и такива, в които обикновено се лее проруска пропаганда, също надигнаха глас. За сбор пред Народния театър срещу пиесата се обявиха и бившата треньорка по художествена гимнастика Нешка Робева, бизнесменът Васил Василев, свързван с кръгове до президента Румен Радев. Неговият син Слави Василев беше съветник на държавния глава, а сега е радетел на тезата за президентска република. Депутати от „Възраждане“ като Цончо Ганев и Коста Стоянов бяха сред лицата на протеста пред Народния театър, също и Ангел Джамбазки от ВМРО.

Всички те обявяват пиесата за „антибългарска“ и „осмиваща подвизите на българите по време на Сръбско-българската война“ през 1885″, която освен това ги изкарвала прости и некъпани.

Някои от организаторите са гневни и от избраната за премиерата дата 7 ноември. Едни – защото е празник на Великата октомврийска социалистическа революция, други – че е в деня на славната битка при Сливница в Сръбско-българската война, където българските капитани удържат победа.

Единствените политически формации, осъдили до момента погрома, са ГЕРБ, „Продължаваме промяната“ (ПП) и „Демократична България“ (ДБ). Те определят атаката като цензура, нападение срещу свободата на словото и свободния творчески дух, а според ПП и „Да, България“ е „активно мероприятие“ и „предварително организирана хибридна акция, чиято цел е омразата и разделението“. Никоя от тези политически сили не е поискала оставки в декларациите си.

„Ако днес има държава, ако днес има министър-председател, президент и правителство, те ще защитят правото на българските граждани, правото на българските творци свободно да изразяват своето творчество“, каза вчера директорът на Народния театър Васил Василев почти разплакан. Но пред Народния театър държавата никаква я нямаше.

Покафеняване

Пиесата на Шоу е причината за второто гостуване на известния актьор, продуцент и режисьор Джон Малкович в България – след участието му в пиесата на Бернар-Мари Колтес „В самотата на памуковите полета“, режисирана от Тимофей Кулябин. Пред шепата хора в салона Малкович обясни, че никога не е мислел, че някой може да се обиди от пиесата. „Нямам право да цензурирам, дори протестиращите, моята работа е да режисирам. Странни времена.“ „Malkovich, go home“, беше написано на някои от плакатите, издигнати от националистическата агитка.

Но протестът срещу режисираната от Малкович пиеса не е единствената проява на цензура и опит да бъде смазан гласът на творците. През лятото на 2023 година симпатизанти на „Възраждане“ и ултраси спряха прожекциите на филма „Близо“ в София, където беше част от програмата на София Прайд Филм Фест, и във Варна, а опити имаше и в Пловдив. Филмът разказва за две 13-годишни момчета, чието приятелство е обект на хомофобски подигравки от страна на съучениците им.