Правителствената криза в България: какво цели Радев
Ново служебно правителство с нови свои фаворити в него: това ли цели президентът Румен Радев? Петър Чолаков коментира поведението на държавния глава в сегашната политическа и правителствена криза в България.
Президентът Радев звучи все повече като лидер на опозицията. Някои биха казали дори, използвайки любимото клише на спортните коментатори, че тези дни летецът протегна решително крак, за да препъне кабинета „Петков”. Повечето от нападките на Радев обаче не са основателни. В дългосрочен план те няма да му донесат политически дивиденти, даже могат да му навредят.
Има ли Радев доказателства?
Управляващата коалиция се разпадна, председателят на НС Никола Минчев бе отстранен от ГЕРБ-ДПС-ИТН-„Възраждане”, а вероятността вотът на недоверие да успее е голяма. В тези дни на най-тежки изпитания пред министър-председателя и лидер на ПП Кирил Петков, президентът остро разкритикува външната му политика, наричайки го „куриер на френското предложение” за РСМ. Радев, волно или неволно, влезе в реториката на „Възраждане” и напусналите коалицията ИТН, според които кабинетът „обслужва чужди интереси” в спора на България със Северна Македония. За капак, президентът намекна, че ПП са пазарували политици от ИТН, заявявайки, че Народното събрание не е тържище.
Ако Радев има доказателства, че от ПП са „купували депутати”, той трябва да ги предостави на прокуратурата. Едва ли Иван Гешев и колегите му биха са поколебали да проучат случая. Ако пък Радев не може да подкрепи думите си с факти, те остават на полето на спекулациите.
Предложението за разрешаване на спора между София и Скопие е на френското председателство – и за това си има установен институционален ред, т.е. Петков не е влизал в ролята на „раздавач”. Документът всъщност е изработен в сътрудничество с българските власти, включително с МВнР. В текста, обратно на опасенията на Радев, никъде не се говори за „българско малцинство”. Освен това във всеки един момент, по дадена глава от преговорния процес между ЕС и РСМ, България фактически може да наложи вето – ако смята основателно, че Скопие не изпълнява ангажиментите, поети в договора за добросъседство от 2017 година. Противно на критиките на Радев и Трифонов, Петков (поне на думи) не се е опитвал да заобиколи парламента и закона – напротив, винаги е подчертавал, че тежката дума по темата за членството на РСМ принадлежи на НС.
Впоследствие Радев не само смекчи тона спрямо френското предложение, а позицията му преживя обрат. За него то вече е „най-доброто в момента”, макар да останаха някои от неоснователните му възражения, например това за българското малцинство.
Атаките на Радев не закъсняха
В ретроспекция, отношенията между Радев и Петков, който беше министър на икономиката в президентския служебен кабинет „Янев”-1, на когото изглежда летецът възлагаше големи надежди, бързо охладняха. Още в началото на мандата на правителството „Петков” Радев атакува действията на кабинета, който фактически смени ръководството на „Булгаргаз”. Успешните усилия на Петков – може би най-важното му постижение – за енергийна диверсификация и изтръгване на България от руския енергиен хомот не само не срещнаха одобрението на Радев, а изглежда дори предизвикаха тревога.
Наистина президентът осъди руската военна агресия срещу Украйна, но той се обяви срещу това София да предостави оръжие на Киев, призова хората да не слушат гласовете на войнолюбците и „шарлатаните” – инсинуации, чиито обекти бяха най-вече Кирил Петков, Асен Василев и лидерите на коалиционния партньор на ПП – ДБ.
Дали зад тези политически шикалкавения на Радев стои осъзнат опит да се прокарват руските стратегически интереси, или стремеж към криворазбран външнополитически баланс между Москва и Брюксел, няма особено значение – ефектът е практически същият. Така както няма особено значение, дали президентът само се опитва да натрупа точки на гърба на спадащото одобрение за правителството или направо се опитва да се отърве от вече бившия си политически фаворит Петков, ускорявайки падането му от власт.
Ново служебно правителство ли е целта?
Да, правителството на ПП, БСП и ДБ има много слабости. Радев, например, е напълно прав, че съдебната реформа все още е в ембрионален стадий – доскорошното мнозинство в НС можеше да направи повече от закриването на специализираното правосъдие и готвената реформа на КПКОНПИ.
Но каква е алтернативата на сегашния разнолик екип в МС? Може би Радев си прави сметката пак да поеме самолета на ръчно управление чрез ново служебно правителство и нови фаворити? Едни предсрочни избори през есента обаче ще доведат вероятно до още по-трудна за сформиране управленска коалиция и до задълбочаване на политическата криза. А може би и до реставрация на режима ГЕРБ-ДПС, в съюз със силна евроскептична формация („Възраждане”). Тоест ще се повтори като фарс „Борисов” 3 (ГЕРБ-ДПС-„Патриоти”). Разликата между есента на 2022 и лятото на 2020 ще бъде обаче най-малкото една: ако главният прокурор Гешев реши да се развихри и да „влезе” отново в президентството, този път никой няма да се притече на помощ на Радев.