Близо до имплозия: какво се случва в България
Кризата в България опасно се доближава до имплозия. А може би имплозията вече се е случила и всички партии безотговорно са прахосали времето на страната. Какво би означавало това?
Колкото повече политическата криза в България се задълбочава, толкова повече тя се доближава до имплозия, при която цялата политическа система да се смачка навътре до окончателна невъзможност да функционира.
Социологическите проучвания месец след месец очертават белезите на това съвсем предвидимо смачкване до неузнаваемост на политическата система, а не просто до нейното счупване (както напоследък обичат да се изразяват политиците), което все пак би било поправимо. В тотална криза на доверие са институциите (парламентът е практически без одобрение), партийната система е почти делегитимирана (желаещите да гласуват се топят до една трета от избирателите), а политиците са одобрявани предимно от собствените си избиратели. Декемврийското изследване на „Екзакта“ показва, че почти всички лидери на парламентарно представените партии са с около и над 70% неодобрение (Корнелия Нинова дори със 75%). А като виновници за кризата хората сочат всички партии, включително извънпарламентарните.
Горещият картоф на провала
На категорично заявеното обществено желание да се състави правителство, което от месеци отчитат всички сондажи, партиите отговарят с престорено усърдие, докато се дебнат у коя последно ще остане горещият картоф на провала. В същото време те вече са групирани в коалиции по ключови политики, които обаче са също несъвместими.
Три са основните разделителни линии, които групират партиите. Едната е евроатлантизъм-путинизъм, при която от първата страна са „Демократична България“ (ДБ), „Продължаваме промяната“ (ПП), ГЕРБ, ДПС и вече „Български възход“ (БВ), а от другата – „Възраждане“ и БСП. Втората линия е антикорупция-корупция, като тук от едната страна са ДБ, ПП, БСП, „Възраждане“ и БВ, а от другата – ГЕРБ и ДПС. Третото разделение е ляво-дясно, като отляво са БСП, „Възраждане“ и все повече ПП, а отдясно – ГЕРБ, ДБ, ДПС и донякъде БВ. Разделението машинен-хартиен вот (ДБ, ПП, „Възраждане“ и БВ срещу БСП, ГЕРБ и ДПС) може да бъде включено в разделението антикорупция-корупция, доколкото практическото ликвидиране на машините връща купения и контролиран вот.
В депутатски мандати евроатлантическото мнозинство има 156 гласа, 136 за антикорупционното и 123 за дясното мнозинство. Не можем обаче да мислим тези три различни мнозинства директно като управленски, защото всяко изключва другото, а няма как да имаме правителство с еднофазен или двуфазен ток. Особено когато идентичността на някои партии като ДБ е особено силно изразена и в трите аспекта – евроатлантизъм, антикорупция, дясно, поради което тя би пострадала най-много във всяка конфигурация. А БСП не би трябвало да участва в никоя възможна коалиция, защото е заела поне две изключващи ефективно партньорство валенции – путинизъм и хартиен вот.
Единственият начин да се примирят тези базисни разделения е просто някое да има примат над останалите. Особено непримиримо е разделението евроатлантизъм-корупционизъм. Ако то бъде помирено, съвсем постижимо е и конституционно мнозинство за съдебна реформа. Още повече, че устоите на евроатлантизма сред населението застрашително ерозират. Подкрепата за членството ни в ЕС е все още твърда, но за влизане в еврозоната са едва една трета от българите, сочи декемврийското изследване на „Алфа Рисърч„. Традиционно по-слабата подкрепа за НАТО пък ерозира в съвсем мижав американизъм – според изследване на „Галъп“ в 64 страни два пъти повече българи предпочитат за партньор в сигурността и в икономиката Русия пред САЩ – и то след войната в Украйна и икономическите сътресения, наложени от нея.
За да се утвърди приматът на евроатлантическото мнозинство, първо е необходимо то да се заяви като устойчиво, а не да присъства свенливо в парламентарната политика. Гласуванията за Северна Македония, за оръжието за Украйна и прочее единодействия трябва да се четат от всяка от партиите в това мнозинство като собствен актив на единодействие, постигащо цели. По-сериозният въпрос обаче е кои са минималните необходими отстъпки, които трябва да направят членките на това мнозинство, за да може то да се превърне в управляващо.
Ако не се състави правителство
Очевидно е, че за да може едно такова мнозинство да направи възможно дори едно правителство на малцинството, е необходимо постигане на писмено съгласие по приоритети. Сред тези приоритети не бива да има ключови липси, но и те трябва да са изпълними в обозрим времеви хоризонт от около година. С втория мандат ПП ще предложи списък с такива приоритети, от който обаче ще трябва да направи отстъпки, ако действително желае резултат, а не просто да отбие номера. Ще трябва да затвърди и крачката, която направи с отказа Кирил Петков или Асен Василев да са кандидати за премиер, като двамата, които са напълно неприемливи за ГЕРБ и ДПС, откажат и да са министри. Вместо тях за правителството могат да бъдат предложени хора като Никола Минчев и Андрей Гюров, които са далеч по-харесвани от останалата част в парламента. С оглед на целта за влизане в еврозоната през 2024 година ПП е добре да се откажат и от някои радикални искания в разходната част на бюджета, които ще качат дефицита над 5%.
ГЕРБ и ДПС на свой ред трябва да дадат ясна заявка за съдебна реформа, като се подпишат за подкрепа на закона за разследване на главния прокурор. И като приемат президентското вето за Изборния кодекс, връщайки същината на машинния вот, който от сляп реваншизъм посякоха до основи.
В 48-ия парламент положението е такова, че без пасивното или активно участие на ГЕРБ никое правителство не е възможно. Както и никое не е възможно с активното участие на БСП. Ако не се състави правителство, ще е добре поне да бъдат трасирани пътищата за това кое разделение да има примат в следващия парламент. Но ако в него няма никакво значение никое политическо разделение, значи имплозията вече се е случила и всички партии безотговорно са прахосали времето на страната.