Срамно: Как се опитват да качат България на „руския влак“
„Възраждане“ напращя от властови амбиции, след като видя врага на нацията в лицето на Запада. А сега трупа подкрепа сред поразените от руската пропаганда у нас, която трябва да изкара Путин жертва. Как се стигна дотук?
Какво става с българските националисти на прага на новите избори? Защо едни се умориха и отидоха в запаса, а други трупат електорална подкрепа, устремени към властта? Най-малкото, защото в тяхната ниша е твърде населено и падат жертва на естествен „вътрешновидов“ подбор. Налага им се, докато влизат в схватки с опонентите си, да се борят и помежду си. Това не им пречи, когато се наложи, да стискат зъби и да се прегръщат във временни коалиции.
Не просто любов към родината, а и омраза към всичко чуждо
През новия век по-разпознаваемите националистически партии са ВМРО-БНД, „Атака“, НФСБ (преименувала се през 2021 година на „Силна България“) и „Възраждане“. Към тях на известно идейно разстояние гравитира „Български възход“. Отличителният им белег са, разбира се, патриотичните декларации, но те не казват много, тъй като всички го правят, дори ДПС, което е таргетирано към турското малцинство. Затова патриотизмът в случая задължително трябва да надрасне общоприетото си значение на любов към родината и се втвърдява до ксенофобия – не е достатъчно да милееш за своето, трябва и да си срещу чуждото.
Идеологията на национализма по същество е конспиративна теория, според която България е велика европейска държава, но след отминалата слава е несправедливо исторически ощетена. По матрицата на национално-освободителните борби в Османската империя се конструира враг, от който националният ни интерес трябва да бъде защитен, като отново можем да разчитаме единствено на Русия. Доколкото има разлики между тези партии, те са в оценката кой собствено е днешния ни враг и частично в отношението им към днешна Русия.
Как „Възраждане“ се качи на „руския влак“
Младокът в нишата – „Възраждане“, напращял от властови амбиции, успя да изхвърли старите ѝ обитатели, защото отиде докрай в конспирацията. Видя врага на нацията в нашите евроатлантически партньори и самоотвержено застана на страната на Путин. И по двете линии се възползва от ресурса на колективния страх – първо от коронавируса и после от самия Путин. В парламента го вкара реториката на антиваксърството. То беше политически феномен, маскиран като медицински, който трябваше да създаде сърдито недоверие към ваксините и да го пренесе въобще към Запада, откъде ваксините идваха. Сега „Възраждане“ трупа подкрепата на поразените от руската пропаганда у нас, която трябва да изкара Путин жертва на Запада, който не зачитал исканията му.
Остава неясно на какво основание трябва да зачитаме исканията на един авторитарен режим, освен че Путин има ядрено оръжие и е достатъчно луд да го употреби. Тук за втори път се намесва страхът, който те подтиква, вместо да си навлечеш гнева на агресора, като му се противопоставяш, да го омилостивиш, като си дадеш гласа за Костадин Костадинов. Стефан Янев също се опитва „в движение“ да се качи на този влак, но едва ли ще успее, защото не може да надмине Костадинов в готовността му да отъждествява нашите национални интереси с руските.
БСП пък безвъзвратно изпусна руския влак, след като се оказа в правителство, проявило дързостта да изгони 70 шпиони на работа в руското посолство. На тези избори няма хем така, хем инак. Путин дотолкова изостри международните отношения, че вече или си срещу, или си за него, междинните позиции отпаднаха. И Костадинов и съратниците му убедиха избирателя, че най-добрият начин да гласуваш за Путин в България е гласуваш за тях.
Как ВМРО и „Атака“ останаха в изолация
Другите герои от патриотичната ниша останаха назад във времето и техните версии на конспиративната теория на национализма с днешна дата вече звучат наивно-романтично. ВМРО, която се самопреживява като наследник на ВМРО от 1919 до 1934 година, вижда заплаха за националните ни интереси преди всичко в съседите с две трайни фиксации – Турция и Македония. Откакто обаче започна миграционния натиск, Турция е търсен съюзник, а противоречията с македонците се загладиха с помощта на Макрон и ВМРО сякаш остана без идеология.
А бившият лидер на НФСБ Валери Симеонов беше склонен да застава на антикомунистически позиции и дори да критикува Путин, така че от само себе си отпадна от националистичната мода на хули срещу НАТО и ЕС и на лоялност към Кремъл. Само Волен Сидеров настоява, че по-лоялен към руснаците и от Костадин Костадинов – „Атака“ е оригиналът, а „Възраждане“ е менте, казва той от екрана на собствената си телевизия. Но няма кой да го чуе, защото Сидеров беше свикнал да си връща вота с предизборни скандали в медиите и по улиците, а днешните привърженици на режима в Кремъл искат да гласуват за гладко избръснат фюрер, а не за политически комедиант. На война като на война…
Едно петно, което трудно ще бъде изтрито
Как стана така, че национализмът постепенно от автотерапевтична ретроутопия, изпълнена с царе и патриарси, възстановени крепости и военни маршове, вечерни проверки и разправии със съседите за всеки къс история, се превърна в банална политическа подкрепа на най-кървавата инвазия в Европа след Втората световна война. И то представена като защита на българския народ. Колко ли време ще им трябва на следващите националисти да изтрият това петно от лицето на нацията.