Какво се случи с ПП-ДБ и защо изгубиха толкова много гласове
ПП-ДБ се нагърбиха с героическото усилие да дърпат към Европа не само мрънкащото „ориенталско“ мнозинство, но и изразителите на „ориенталския“ дневен ред – ГЕРБ и ДПС. Какво се случи обаче, защо изгубиха толкова гласове?
Ето ви кратката версия за това какво се случи – в България и в ЕС – оня ден. Гражданите на Европа се опитват да се разделят на два лагера. Единият е на либералната демокрация и на онова, което тя носи: мир, приличие и добър живот за обикновените хора. Другият е на руския тип варварство и на онова, което то носи: война, произвол и лош живот за обикновените хора. В България е същото, но – слава на Кришна – в по-умерен вариант.
В рамките на тази голяма картина обаче е време да огледаме в по-големи подробности нашата си. Тук отново има кратка версия, от която можем да започнем. В нито една секунда от 1879 година насам мнозинството българи не са искали да живеят по европейските правила. Проевропейските българи са винаги малцинство. Понякога това е толкова голямо и силно малцинство, че успява да повлече останалите към Европа. После обаче мнозинството си отмъщава, като натиква в ъгъла своите проевропейски представители. На 9 юни видяхме сработването на точно този, отдавна установен у нас механизъм.
ПП-ДБ и изчезналият разговор
Историята обаче не е само въпрос на механизми. Човеците, тяхната свободна воля, устойчивост, решителност и интелигентност могат да насочват историческите течения в една или друга посока. Отслабването на европейския устрем у нас винаги се дължи не само на силни обективни фактори, но и на някакви слабости и дефекти на носителите на този устрем.
Няма, прочее, обективен фактор, който изцяло да обясни как и защо ПП-ДБ изгубиха половината от електората си от миналата година (да не говорим за загубата в сравнение с 2022 година, когато този електорат беше стигнал до 692 627 човека). Очевидно са проявени слабости, очевидно са демонстрирани дефекти. Името им е легион и анализите, слабост по слабост и дефект по дефект, вече започнаха. Има обаче един голям дефицит, от който извират всички останали. Ако този дефицит не бъде компенсиран, ПП рискува да последва съдбата на НДСВ (т.е. на партия, създадена във властта и неспособна да живее в опозиция), а ДБ – да си остане заключена в онова гето от 7-9 на сто от гласовете, в което живееше години наред.
В една демократична среда политиката е преди всичко постоянен и публичен, воден пред всички разговор за общото благо. В политиката има, разбира се, и друго: преговори зад затворени врати, необявени стратегии и тактики, ходове и контраходове, совалки, бартерни сделки и пр. Но ако разговорът изчезне, а останат само тези аспекти на политиката – тя престава да бъде политика и се превръща в интрига. А интригите са правило не в демокрациите, а в имперски и авторитарни среди.
Накратко: спираш да говориш – попадаш в здрача на интригите. А там, ако си демократ, не си ти силният. Там ще те надлъжат обитателите на здрача.
Със съставянето на кабинета „Денков“ ПП-ДБ се нагърбиха със съвършено героическото усилие да дърпат към Европа не само мрънкащото ориенталско мнозинство от българите, но и представителите на ориенталския дневен ред, ГЕРБ и ДПС. Резултатът беше безпрецедентно подобряване на живота на обикновените хора, взрив на предприемачеството и спокойствие в обществото. България стана една от най-бързо развиващите се европейски страни и изпревари Унгария.
Политическият резултат обаче беше загубата на половината от гласовете от страна на носителите на този очевидно добър дневен ред. Как се стигна дотук?
Стигна се дотук поради това, че ПП-ДБ доста бързо престанаха да действат като политически субекти. Постоянният публичен разговор за общото благо бе подменен с недомлъвки и премълчавания. Месеци наред ПП-ДБ полу-официално обясняваха на своите все по-критични поддръжници, че големият разговор с тях няма да се води, тъй като неминуемо би отблъснал ГЕРБ и ДПС, а без техните гласове в парламента никакъв напредък не може да бъде постигнат.
Публичният, честен разговор с гражданите бе прекъснат в полза на договорките с Борисов и Пеевски. Вместо да говорят със своите хора, ПП-ДБ говориха преимуществено с ГЕРБ и ДПС, които нямат много общо с европейския начин на мислене и живеене. А трябваше – задължително беше – в края на всеки работен ден (или поне на работната седмица) лидерите на ПП-ДБ да излизат на екран и да обясняват какво е свършено, какво и защо не е, какво предстои.
Да, подобни обяснения щяха да изобличават интригите на ГЕРБ и ДПС и да ги ядосват. Но биха не само заздравили връзките на ПП-ДБ с техните хора, но и биха постоянно поставяли Борисов и Пеевски в положението да се обясняват – вместо, както правеха всекидневно, да нападат. А ако те започваха да отказват подкрепа в Народното събрание, то едни избори, проведени в такава ситуация, биха дали съвършено различни резултати от онзиденшните.
Живеем в демокрация. Когато прекъснеш разговора с гражданите – и особено с твоите хора, за да се договаряш с противниковата страна, гражданите се обиждат. Пиеш кафето на Пеевски, но не си говориш с мен? На какво прилича това? Да не говорим, че при договорките в здрача се промъкват съвършено налудничави решения, като това за добавянето на още атомни бойлери към АЕЦ Козлодуй – без всякакво предварително обсъждане, обяснение или дори предупреждение…
Колкото и човек да оценява героическата устойчивост на кабинета „Денков“, вършещ си работата въпреки всекидневните тонове помия, изливани върху него от ГЕРБ-ДПС (и ИТН и останалите) – обидата остава. И при неспособност на ПП-ДБ да изцелят тази обида – резултатът е онзи, който виждаме.
Ако „харвардците“ искат да избегнат съдбата на „царете“
Политиката не е бизнес, партиите не са корпорации, а България не е холдинг. Симеон се опита да приложи корпоративно мислене в политиката и затова неговото НДСВ се оказа толкова неустойчиво. Политиката е постоянен публичен разговор и ангажираност с обикновените проблеми на обикновените хора – все пак демокрацията съществува за тях. Да, това е изумително изтощаващо, изсмукващо силите и пилещо нервите занимание. Вижте на какво приличат добрите американски президенти в края на мандата си. Погледнете как изглежда Христо Иванов след десетилетие на обясняване на съдебната реформа. Не е лесно, но и не е дадено всекиму. Както казваше Чърчил – ако не ти понася жегата, разкарай се от кухнята…
Ако „харвардците“ искат да избегнат съдбата на „царете“, веднага трябва да започнат да слушат и да говорят. Когато сравнително безобидното НДСВ изчезна, на негово място дойде Борисов, който върна страната в дивите времена. Още по-диво ще се окаже едно наше бъдеще, в което на мястото на ПП-ДБ дойдат Радевци, Марковци, копейки и различни „намагнитени“ негодници.