Дезертьорите от Русия не са желани зад граница
Хиляди руснаци напускат родината си, за да избегнат мобилизацията и да не бъдат изпратени на фронта. Редица европейски държави обаче отказват да ги приемат.
Дълги опашки от автомобили на границите на Русия с Грузия, Финландия и Казахстан. Разпродадени полети за Сърбия, Дубай и дори Беларус. Руснаците напускат страната масово в последните дни в опит да избегнат частичната мобилизация. Но в Европа много държави затръшват вратата пред отказалите се от военна служба. Финландия вече затвори границите си, а други страни спряха да издават визи на руски граждани. Какво става в Централна и Югоизточна Европа.
Чехия се страхува от руски шпиони
Президентът на Чехия Милош Земан се обяви за приемане на руските граждани, които бягат от мобилизацията. „Смятам, че трябва да дадем визи и на тези хора, както дадохме на украинските бежанци„, каза Земан. Чешкият държавен глава беше поддръжник на Путин до миналата година, когато се превърна в отявлен критик на руския президент. Призивът му обаче не среща поддръжници в Прага.
Ще бъдат приемани само дисиденти, не и бягащи от мобилизацията. Руснаците, които се опитват да избегнат военната служба, няма да могат да кандидатстват за хуманитарни визи, заяви външният министър Ян Липавски. Той обяснява решението и с опасения, свързани с националната сигурност. „Не може да ни стане цел да пуснем дезертьори да се разхождат свободно из държавата ни. Това би било риск за националната ни сигурност„, каза Липавски. „Сред тези хора е възможно да има руски агенти.“ Чехия спря да издава и туристически визи на руските граждани още от началото на войната в Украйна през февруари.
Дисидентите са добре дошли в Полша
Варшава също повдига въпроса за националната сигурност. Външният министър на страната Збигнев Рау заяви, че е „изключително непрепоръчително“ да се приютяват голям брой руснаци в страната както заради сигурността, така и от морална гледна точка. Заместник-външният министър Марчин Вашик предупреди, че сред бягащите от мобилизацията може да има и хора, инфилтрирани от руските разузнавателни служби.
„Не искаме да приемаме руски граждани, които досега са подкрепяли режима на Путин и сега, вероятно защото трябва да идат на фронта, са се превърнали изведнъж в големи демократи и искат да напуснат Русия„, каза Михал Дворчик, шеф на кабинета на полския премиер. Но Полша няма да затвори границите си за правозащитниците и активистите, които са преследвани заради политическите си убеждения, заяви близък до премиера Матеуш Моравецки.
Темата поражда разнопосочни реакции в медиите. Либерално-консервативният вестник „Rzeczpospolita“ е срещу приемането на руснаци, бягащи от мобилизацията. „Руската статистика показва, че почти 80 процента от населението подкрепя Путин и войната му в Украйна„, отбелязва полски коментатор.
Консервативният публицист Лукас Варзеха пък пледира за „прагматично решение“. „Да се насърчават войници да дезертират е един от най-старите и най-успешни методи за диверсия. Путин ни поднася тази възможност на поднос„, пише той в портала Onet. „Нашата цел трябва да е да отслабим Русия„, добавя журналистът.
През септември Полша вече драстично ограничи възможностите за допускане на руски граждани в страната – туристи, бизнесмени, спортисти и хора на изкуството не могат да влизат в Полша. Границите на страната обаче не са херметически затворени – дори за бягащите от мобилизацията или дезертьорите. Онлайн медията „Wirtualna Polska“ съобщава, че 32-годишният руснак Александър например лесно е стигнал до Варшава с полет от Москва през Турция и Унгария.
Гърция не допуска дезертьори
Засега руснаци на възраст, на която могат да бъдат изпратени на фронта, не са търсили убежище в Гърция. Те биха опитали да влязат през Турция, а гръцката граница е затворена за всички бежанци от източната ѝ съседка. Ако бягащите от мобилизация руснаци все пак успеят някак да стигнат до Гърция, те едва ли ще бъдат допуснати в страната.
Гръцкото законодателство не предвижда убежище за бежанци, които не желаят да бъдат мобилизирани. В страната дезертьорството е криминална проява. Убежище се предоставя само на руснаци, които могат да докажат, че са били преследвани в Русия по политически, религиозни или други причини, преди да бъдат мобилизирани.
В Гърция се гледа по различен начин само на гръцкото малцинство в Украйна. Повечето хора от това малцинство живеят около Мариупол, в региони, които са окупирани от Русия. Тези хора ще бъдат приети в Гърция, ако пожелаят, дори онези, които отявлено подкрепят Русия.
С пълна убеденост не подписах декларацията за присъединяване на Украйна в НАТО, защото това би означавало война НАТО-Русия, заяви днес президентът Румен Радев пред журналисти в Прага.https://t.co/sP12D1a5zS
— град София (@sofiagrad) October 8, 2022
Започва ли руската телевизия да „изневерява“ на Путин?
„Трябва да спрем да лъжем. Нашият народ не е глупав„, заяви наскоро по руската телевизия бившият генерал Картаполов. Признания, че „нещата не вървят добре“ се чуват вече и от рупори на путиновата пропаганда. Какво става?
„Нещата не вървят добре за нас на бойното поле“ – това призна наскоро в предаването си по телевизия „Россия 1“ един от най-известните руски водещи Владимир Соловьов. Военният репортер Александър Сладков също съобщи за трудности в Украйна в най-гледаното време, посочвайки, че ситуацията е можела да бъде предвидена: „Все още се учим. Знам, че е ужасно да се чуе това на осмия месец от операцията.“
Настъпилият обрат в подхода на руската държавна медия най-вероятно се дължи на преки указания от Кремъл, предполага информационната агенция „Блумбърг“, позовавайки се на свои източници, запознати с начина по който Кремъл управлява редакционната политика на медиите. За първи път се съобщава за военни поражения и за отстъпления. Зрителите в страната са вече могат да получат по-реалистична картина на случващото се на бойното поле, но зад всичко това съществува стратегия, отбелязва и германският „Ханделсблат“. „Неуспехите са толкова значителни, че вече не могат да бъдат премълчавани дори в Русия„, коментира темата „Тагесшпигел„. А вероятно в дъното на всичко е загрижеността на Путин, че „неговата непрестанно оптимистична пропаганда подхранва все по-големи съмнения сред обществото“.
Критики са допустими, но не и към Путин
Промяната в официалната информационна политика на Москва е довела до увеличаване на „необичайно публичните критики към военните„, пише „Блумбърг„. Допуснатата контролирана „гласност“ е толкова широко разпространена, че в последно време дори чеченският лидер Рамзан Кадиров нападна директно руското Министерство на отбраната. Същевременно критики към Путин и решението му за инвазията, която започна на 24-и февруари, не се позволяват.
„Трябва да спрем да лъжем„, е заявил и бившият генерал Андрей Картаполов в популярно руско токшоу. В момента Картаполов е в ръководството на комисията по отбрана в долната камара на Думата. „Нашият народ не е глупав“, подчерта той.
„Войната не може да бъде спечелена“
„Блумбърг“ твърди и, че от началото на лятото президентът Путин е провел поне две срещи с малка група руски военни кореспонденти. Едната от тях се е състояла малко преди решението за частичната мобилизация. Някои от кореспондентите са си задали въпроса дали Путин е получавал пълна информация за случващото се на бойното поле, твърди медията.
„Вчера загубихме 16 селища в района на Херсон. Какво ще загубим днес?„. С този въпрос Олга Скабеева се обърна към руски военен в предаването си на пети октомври. Неговият отговор бе, че случилото се било маневра с елементи на изтегляне.
„Вече има всеобщо разбиране, че войната не може да бъде спечелена„, споделя пред британския „Гардиън“ журналист от руската държавна телевизия, пожелал да остане анонимен. Според негополитическият елит в страната е обхванат от „силен страх„.