ГЕРБ и ПП-ДБ: по-важният въпрос е „как“
Два закона делят България от Шенген, а един бюджет – от еврозоната. Тези законодателни мерки са и рубиконът не просто за необходимото взаимодействие между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ, а за посоката на България.
Два закона делят България от Шенген, а един бюджет – от еврозоната. Остава и 49-ият парламент да оправдае оптимизма на външния министър Николай Милков за зоната без граничен контрол, а също и уверенията на първите две политически сили за 3% бюджетен дефицит, за да бъдат спазени критериите за еврото.
Спокойно, нали ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ постигнаха съгласие за законодателната програма, която включва и споменатите два закона, и за 3 процента дупка в разходите на държавата! Така е, но конфликтите са минирани във въпроса „как„. Как ще се отрежат разходите в проектобюджета на служебното правителство, така че заложеният 6,4% дефицит (около 12 милиарда лева), да стане двойно по-малък? Как ще бъде разследван главният прокурор и как ще бъде реформирана КПКОНПИ? Как ще се приемат необходимите за еврозоната закони като промените в Кодекса за застраховане, от които недоволстват застрахователите, или в Закона за мерките срещу изпирането на пари, срещу които възразяват адвокати? Отговорите ще отнемат много повече време и компромиси, отколкото имената за правителство, които ще станат известни тази седмица.
Започва се с бюджета
Без съмнение първото изпитание за прокламираното от ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ съгласие за посока е приемането на бюджета за 2023 г. Действието на удължителния закон за бюджет за 2022 г. изтича на 10 юни, а в парламента не са стартирали дискусии нито по данъчните закони, нито по проекта на служебното правителство, както и по останалите бюджети – на Държавното обществено осигуряване (ДОО), на НЗОК и на съдебната власт. Формално няма как, тъй като не са разпределени парламентарните комисии – все още не е приет правилникът за работа на 49-ото НС.
Никой обаче не иска да хваща скалпела и да реже разходи в година на избори. Затова и съпредседателят на ПП Асен Василев поиска служебният кабинет да напъха някак дефицита в 3%, но правителството на президента не склони. Преди да се заемат с разходите, депутатите първо ще се опитат да изтръскат допълнителни приходи – например като приберат колкото може повече от печалбата на държавните дружества. Резултатът ще е, че ги оставят без резерви и възможност за инвестиции и при нужда ще теглят кредити, така че подобно решение не е решение.
Пенсии или строителство?
Изглежда, че депутатите много искат да запазят 12% увеличения на пенсиите от 1 юли, заложени от служебния кабинет, също и по-високите учителски заплати. Също и ония 9% ДДС за ресторантьорите и кетъринга, намалени заради пандемията, която отдавна приключи, също и нулевата ставка на ДДС за хляба и брашното, която не се отрази ни най-малко на цената на тестените изделия. Освен това не искат да вдигат данъците.
Политическото съгласие между първите две формации ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ лесно може да се пропука още при първите дебати по бюджет 2023. Приоритизирането на разходите ще създаде напрежение. Откъде да се среже? ПП неизменно изтъкват като заслуга повишението на пенсиите, ГЕРБ – строителните си подвизи. Разходите за пенсии през 2021 г. са били 13,4 милиарда лева, докато за 2023 г. са 19,2 милиарда лева. Приходите от осигурителни вноски обаче са около 11 млрд. лева и покриват малко над 50% от разходите на ДОО, останалите 10 милиарда осигуряват отново данъкоплатците чрез бюджета.
Заложените за 2023 г. капиталови разходи надхвърлят 10 млрд. лева, които държавата няма да е в състояние да изхарчи, както не успя и с предвидените за инвестиции през 2022 г. 8,2 млрд. лева, от които са изпълнени 5,6 млрд. лева. Съпредседателят на ПП Асен Василев беше изразил мнение, че капиталовата програма за тази година може да се намали двойно, на 5 млрд. лева. Строителните фирми обаче разчитат парите за инвестиции да се запазят поне на нивото от м.г. заради индексация на договорите си за пътища, ВиК обекти и др., наложила се заради инфлационните процеси. Увеличението на пенсиите ли да почака или договорите за строителство – тази дилема ще трябва да решават ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ, ако не успеят да намерят пари и за двете.
Финансисти обърнаха внимание на едни над 1,5 милиарда лева увеличение на издръжката на ведомствата. По БНР Петър Ганев от Института за пазарна икономика (ИПИ) обясни, че има резерв в това перо. „При издръжката, която е около 10 милиарда, се появяват едни допълнителни 2 милиарда, които после изчезват. Никой не може да обясни откъде идват те„, заяви икономистът. На този резерв обърна внимание и президентът на КНСБ Пламен Димитров по Нова телевизия.
Какво да се прави с главния прокурор?
ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ се съгласиха за належащата нужда най-сетне да се приеме механизъм за разследване на главния прокурор, както и антикорупционният закон, свързан с КПКОНПИ. Повече от 15 години контролът над главния прокурор е непосилна задача за българските парламентаристи, макар да се кълнат във върховенството на закона. Сега въпросът е ще се случи ли, след като е нужен и за приемането в Шенген, и като условие по Плана за възстановяване и устойчивост и втория транш от 724 млн. евро – или е поредният ажиотаж.
С бързината, с която постигнаха и обявиха съгласието си да бъде създаден такъв механизъм, двете коалиции едва ли са напасвали възгледи как да бъде контролиран главният прокурор. Предвидено е да бъдат приети промени в Наказателно-процесуалния кодекс, но не е записано по чий проект. Според подготвения от правосъдното министерство главният прокурор и заместниците му ще бъдат разследвани от наказателен съдия от Върховния касационен съд, временно назначаван за прокурор и избиран на случаен принцип от магистрати, предварително дали съгласието си. В края на 48-ия парламент обаче ГЕРБ подкрепи предложението на „Възражданe“ Националната следствена служба да бъде изведена от прокуратурата, а шефът ѝ да може да разследва главния прокурор и неговите заместници. Изглежда са еволюирали в разбиранията си.
По отношение на КПКОНПИ в одобрената от ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ законодателна програма е отбелязано, че антикорупционната комисия се разделя на две (за борба с корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество) и ѝ се придават разследващи функции. Но предмет на спорове е как да се избират членовете и какъв да е обхватът на корупционните престъпления. За трансформацията на КПКОНПИ управлявалото 7 месеца коалиционно правителство на „Промяната“ така и не успя да се разбере, а действията му създадоха усещане за хаос и несъгласуваност между партиите.
Днес два закона и един бюджет са рубиконът не просто за политическо взаимодействие между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ, а за посоката на България.