Reading Time: 3 minutes

Мракобесният закон на Костадинов: когато чужди агенти викат „дръжте чуждите агенти“

„Възраждане“ последва Путиновия пример и внесе проект на Закон за регистрация на чуждестранните агенти. Но ако ще приемаме такъв закон, първата регистрирация по него по право се пада на „Възраждане“

През 1939-а година в САЩ влиза в сила Закон за регистрация на чуждестранните агенти. Целта му е да ограничи нацистката пропаганда в страната в навечерието на Втората световна война. През 2012-а година, в навечерието на анексията на Крим, Русия въвежда регистрация на чуждестранните агенти.

В САЩ след войната Законът за чуждестранните агенти е подложен на множество критики, срещу него има близо 90 дела, в резултат на което той е облекчен, а в средата на 90-те години е стеснен до закон за лобистите, прокарващи интересите на чужди правителства. В Русия тече обратният процес на затягане и вече близо 200 медии са обявени за чуждестранни агенти.

При дългата болшевишка традиция не е изненада, че изразът „чуждестранен агент“ е един от най-омразните в Русия. Преди десет години, при прощъпулника на мракобесния кремълски закон авторитетният социологически център „Левада“ (който днес също е „чуждестранен агент“) попита руските граждани как се отнасят към 11 наименования, като ЕС, НАТО, комунизъм, капитализъм, глобализация… За 62 процента от жителите на федерацията понятието „чуждестранен агент“ предизвиква отрицателно отношение – по негативизъм го бие единствено думата „антисъветски“ (66 на сто). Не е изненада и това, че под „чуждестранен агент“ хората разбират предимно шпионин, разузнавач под прикритие или вътрешен враг, но и всеки представител на друга държава, включително от бизнес структура или обществена организация.

По примера на Путин

Българската партия „Възраждане“ последва Путиновия пример и внесе в парламента свой проект на Закон за регистрация на чуждестранните агенти. Той изисква саморегистрация на всички физически и юридически лица, които на годишна база, пряко или косвено, са получили финансова или материална помощ над 1000 лв. и се занимават с разпространение на информация чрез медиите, с обучение и с политическа дейност. На такива „агенти“ се забранява да извършват дейност в държавни и частни детски градини, училища и ВУЗ-ове, болници, структури на МВР и БАН и др.  Забранява им се да участват в политически дейности и да получават държавно и общинско финансиране.

От публичните изявления на лидера на „Възраждане“ и колегите му отдавна е ясно в кои организации и медии се прицелва законопроектът: „Америка за България“, „Икономедиа“, „Медиапул“, „Свободна Европа“, „Дойче веле“, фондациите „Конрад Аденауер“ и „Фридрих Науман“… Тези медии ще трябва да окичат като с нацистки жълти звезди страниците и сайтовете си с надпис „чуждестранен агент“, а чуждите фондации, подпомагащи формациите от своите политически семейства у нас, ще бъдат прогонени. Науката ще остане само „в реални граници“ от 110 000 кв. км. И не само обществените науки и хуманитаристиката – та нали ако някой наш IT специалист, получаващ пари по научен проект отвън и преподаващ в наш ВУЗ каже, че Джон Атанасов не е бащата на компютъра, трябва мигом да бъде уволнен, напълно „в съответствие с общочовешките ценности и национални традиции“, каквато е целта на ограниченията според мотивите на вносителите на закона.

А на кого плаща „Русия за България“?

Освен че още от първия си член и за неспециалист проектозаконът в правно-техническо и в лингвистично отношение е пример за кръжочна самодейност, той е пропит от лъжи и безпросветност. Според мотивите на авторите му проблемът е, че подпомагането от „неизвестни чуждестранни източници“ води до прокарването на „собствените интереси на чуждестранни групи по интереси“ и на „чуждестранни политики и идеологии“. Нищо подобно – това подпомагане, поне що се отнася до медиите и фондациите, взети на прицел, е напълно известно откъде идва и в какви размери. За разлика от „подпомагането“ на „четирихилядниците“ от Кремъл например. Никоя „Русия за България“ никога не е обявявала на коя медия, на кой журналист и на кой политик  колко пари е дала. Колкото до частните интереси, в едно свободно и законово регулирано общество такива може да прокарва всеки, независимо чужд или български „агент“ е. Колкото до „чуждата идеология“, никоя нация няма патент върху либерализма, консерватизма и социализма например, но и трите имат свой живот в България още от началото на Третата българска държава. А що се отнася до чуждата политика, в международните отношения всяка държава прокарва именно своята политика, а ако го прави незаконно, спецслужбите и правосъдието са призвани да противодействат.

Фашизоидната претенция на закона обаче е „да бъдат налагани общностни цели в политическия и социалния живот на България“. Очевидно авторите му нямат предвид целите на свободното демократично общество, иначе нямаше да го ограничават, а съвсем други – като „суверенната демокрация“ на Путин например.

Целта на законопроекта е прозрачна

Отправната точка в законопроекта е разбирането за „чуждестранен“, в което имплицитно се съдържа понятието за враг. Ако е така, решението е съвсем просто – и в практиката, и в теорията. Враг е онзи, който те е обявил за неприятелска държава – Русия. А приятели са онези, с които си съюзник – страните от ЕС и НАТО. Депутатите от „Възраждане“ досега не са се доказали като следовници на Енвер Ходжа, за когото целият свят е враждебен и всеки трябва да си има бункер. Не, те не са срещу всички държави, целта им отново е да ни откъснат от нашите съюзници, като сега ги превърнат в „чуждестранни агенти“ – в полза на неприятелската Путинова империя.

България и съюзниците ѝ отдавна наложиха ограничения на кремълските пропагандни медии, управници, олигарси и глашатаи. Ако ще приемаме закон за чуждестранните агенти, то първата регистрирация по него по право се пада на „Възраждане“.